Без трохи от историята!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Без трохи от историята!Неизвестни факти за бомбардировките над България.

Миналата седмица централни медии – от основни сайтове до БНТ се посветиха на историческо събитие: англо-американските въздушни нападения над България и голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944г.

И понеже българската история е пълна с премълчания и лъжи, нека да видим неизвестни факти за тези бомбардировки над България.

Първите бомбардировки над България и София не са американско-английски, а югославски. От югославски самолети. Не го знаехте, нали?

• На 6 април 1941 югославски самолети „Дорниер-17″ бомбардират индустриалния квартал и гарата в гр. София, гр. Кюстендил и някои села. В столицата освен разрушени къщи загиват 8 граждани, вкл. 4 жени и 2 деца.
• Най-тежка е бомбардировката на Кюстендил рано сутринта – в 08.35 часа. Загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници. Ранените са 95-има – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба.
• На 7 април са бомбардирани гара Ихтиман и село Златарица.

В 01.15 ч. на 14 април след пускане на осветителни авиобомби е бомбардирана София. Хвърлени са 141 бомби. Убитите са 14, ранените са 25. На жп гара е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

Вторите по ред бомбардировки са от съветски самолети.

• Първата атака е на 22 юни 1941 г. над Добрич.
• Освен през 1941 г. съветската авиация бомбардира и през 1942 г. Най-тежка е тази през нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Бомби падат над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. София не е пострадала, понеже руските самолети нямат необходимата далечина на полета, за да я достигнат.
• Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година.
• От съветска подводница на 24 февруари 1942 г. е потопен и гражданския кораб „Струма“, пътуващ към Палестина. В ледените води на Черно море, на десетина километра от Истанбул намират смъртта си 103 деца, 269 жени и 405 мъже – евреи от различни европейски страни, включително и много български. Оцелява само един, 19-годишният Давид Столяр.

Да напомня, че България е била в мирни отношения със СССР, не му е обявила война за разлика от войната, която е обявена на Великобритания и САЩ.

През 1942 г. и до разгара на лятото на 1943 г. има затишие. Английски и американски самолети периодично прелитат над българска територия – както с разузнавателни полети, така и с нападателни мисии над Румъния, но без да бомбардират родната земя и и без да бъдат обстрелвани от нашата авиация и зенитна артилерия.
Ситуацията се променя с операция „Tidal wave“ (Приливна вълна) – разрушаването чрез бомбардировки на нефтените полета и рафинерии край Плоещ, Румъния.

На 1 август 1943 г. нашите летци пресрещат летящите крепости на връщане от Плоещ и свалят 5 от тях. Това се извършва най-вероятно по изключение – в навечерието на срещата на Борис с Хитлер в Берлин на 14 август 1943 г. Царят, за да отбие натиска на фюрера, е трябвало все пак нещо да занесе. На 7 август, преди заминаването си за Райха, Борис ІІІ приема героите-летци и ги награждава с ордени за храброст. Според мен причината за толкова неочакваната постъпка е опит за прикриване на тайно провежданите разговори за примирие (първо в Кайро, а после в Анкара). Берлин и Москва (Кремъл най-вероятно чрез руския агент Ким Филби, който е отговарял в английското разузнаване МИ-6 за Русия и Турция) са научили за тях и за одобрения точно тогава сценарий на ръководителя на американското стратегическо разузнаване ген. Уйлям Донован с неговия меморандум, озаглавен: „План за отцепване на България от Оста“.
След смъртта на Борис обаче „инцидентът“ се превръща в правило: на американските и английски самолети, бомбардиращи Румъния, се налага да се бият и с нашите изтребители.

В началото на октомври 1943 г. чрез Швейцария България е предупредена, че това повече няма да се търпи и ще го отнесем и ние. В София обаче си пускат предупреждението покрай ушите.

Затова на 18 октомври 1943 г. се взима решението за бомбардировки над София, което се приписва на Чърчил. Обаче то е общо на съюзническите сили. Същия ден започват въздушни атаки над Скопие.

Два дни след протоколирането на това решение, на 20 октомври 1943 г. България, този път чрез Анкара неофициално е предупредена да не се ангажира в защита на Вермахта и румънския нефт за неговите нужди, като вече освен Скопие е бомбардиран и Ниш. Но правителството на Добри Божилов не обръща внимание на този ултиматум и атакатите на родната авицаия срещу англо-американските самолети продължават.
Следва логичното – първата бомбардировка над София на 14 ноември.

И още един факт, който ще ви изненада!
Най-масираната бомбардировка на столицата ни не е на 10 януари 1944 г., както се счита и отбелязва.
Тя е на 30 март от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. Хвърлени са над 3 000 фугасни бомби и над 10 000 запалителни.

Атаката е част от сложната геополитическа игра зад кулисите. Защото по същото време Кремъл поставя два ултиматума: Варна и Бургас да откажат обслужване на немския флот и в двата града да се открият генерални консулства на СССР. Същевременно от югославската свободна партизанска територия – от с. Кална започва поход към България на 1-ва и 2-ра български партизански бригади в Югославия, заедно с Трънския отряд, всички въоръжени с английско оръжие, с цел да установят свободна територия у нас с подкрепата на българските партизани. Но понеже родните партизани ги няма никакви, те са разгромени.

В тази връзка ще отбележа, че за военните български окупационни части, както и български войници, преминали на страната на воюващите срещу Хитлер практически нищо не се пише и не се знае публично. Има единствено някои бележки за войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“. А по някои оценки на историците (нито един от тях не е българин) става дума за повече от 4 500 души, от които над 800 загиват в битката срещу нацизма.

И още един факт, който също ще ви изненада. Бомбардировките над София са спрени след оставката през май на правителството на Добри Божилов. Но това не е станало по молба на Сталин, както се твърди в българската история.
Случва се, защото новото правителство на Иван Багрянов започва преговори с опозицията в лицето на Отечествения фронт и комунистите в резиденция (ловно стопанство) Воден. То планира възстановяването на Търновската конституция и скъсване на съюза с Германия, което неофициално е договорено със съюзниците СССР, САЩ, Великобритания. Предвижда се вкл. участие на комунисти в правителството, вкл. и такива, живели в СССР и женени за рускини, за което тогавашният съветски посланик е дал съгласието си. Но после Кремъл се отмята от съгласието си, макар че преговорите между Багрянов, ОФ и Българската работническа партия (комунисти) продължават.

Равносметката от бомбардировките е около 4700 загинали българи (числото е оценка), а по самоличност (съобщени имена от властите тогава и протоколи за смърт) – 1828 убити (с летците) и 2372 ранени. Загиват 678 американски и английски летци, 28 са безследно изчезнали, пленени са 327 летци, като броят на ранените от повредени самолети, но завърнали се в базите си, не е съобщаван.

Вижда се какво и защо е премълчала родната история, какво и защо не забелязват родните медии.
И последна бележка: според мен не са съвсем в ред онези хора, които са фили и фоби към даден народ заради трохи от историята, заради трохи от миналото, понеже само това знаят. Миналото не е пътеката към бъдещето – то е знак от многото ориентири, поставени на нея.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.