Loading...
Скъпи мои деца, днес в социалните мрежи видях поредната простотия. Няколко съсухрени 60 годишни баби седят пред дворната врата. Облечени в черни дрехи. И текста прочетох. ТОВА СА ИСТИНСКИТЕ БАБИ. Та реших деца и аз нещо да ви кажа.
Не, деца. Това бяха моите баби. Умиращи на 60. Отидоха си със соца. На 60 вашите баби носят рокли на цветя. Танцуват. Обикалят света. И ако щете вервайте, но правят даже секс. И гледат вас. Щастливи са.
Та като почнах, да ви кажа за моята детска градина. Бяхме деца. Щастливи. Но биехме се за багерче, едно за всички. И самосвал за десет деца. Три кукли оскубани. Без ръка или без крак. За десет малки момиченца.
И за бригадите ще ви разкажа. Как горди бяхме докато в жегата събирахме сено. Или пък есен гроздето беряхме. Или пък кукуруз. А селското стопанство зарад нас цъфтеше. И беше сред елита на света. За лагерите пионерски ще ви разкажа. За чая с бром и напиканото легло. За дървениците ще ви разкажа. И ходом марш към плаца за развод.
И за казармата ще ви разкажа. Как 18 годишни деца си пропиляваха най-прекрасните години. Да затъпяват, а не нещо да създават.
Ще ви разкажа и за летните почивки. В бунгалото без климатик. И нужниците външни насрани. За чистото море ще ви разкажа. За плуващите в него лайна. И за диарията след ден трети ще ви кажа. За чистотата на леглата. И за цената. На нищетата.
За хляба вкусен ще ви разкажа. Когато бях дете. И за хлебарката в него. И за опечено в тесто невинно мишле. За кренвиршите свински ще ви кажа. С перцата от свинята. И за колбасите неповторими. С нещавената кожа с кости в тях.
Ще ви разкажа и за пълните месарски магазини. Пълни със зелени мухи неуловими. Търсещи мръвка вкусна по празните витрини.
Ще ви кажа и за цените на млекото. Евтино бе и вкусно. Ама си на криеница с нас играеше и де се е скрило се не знаеше. И токът ни бе евтин. И имаше много. Ама ту дойде, ту побегне. И оди го гони по горите.
Ама дечица мили, нямахме телефони. Имахме по един телевизор на семейство. Една кола на шестима. Една футболна топка на десетима. Ама нямахме татуировки.
И дечица мили, тогава не се крадеше. Нямаше по магазините ключове и катинари/то кво ли имаше/. Ама пък чистачките на колите ги сваляхме, защото не можех да се заключват. И знаехме баба къде крие ключа от незаключените врати.
Дечица мили, ще ви кажа нещо свидно. Скъпо. Мило. Баба ви ходеше без сутиен. И с пола МИНИ. И си купуваше от аптеките лигнини /ако има/. Ако нема, си взимаше памук/ако има/. Ако нема, ви късаше омалелите дрешки и пак бе щастлива. И друго ще ви кажа. Щом махнеше лигнина, ставахме творци. Тъй скъпи мои внуци сътворихме ваште майки и бащи.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
