Loading...
Модерното политическо говорене в образованието е свързано с т.нар. „развиване на компетенции“. Основната визия е, че трябва да се стимулират творческите заложби, да се залага повече на работата в екип и да се насърчава критичното мислене към изучаваните знания.
Простете, но това се говори в България поне от 1937 г., защото съм го чел в „Методика на обучението в прогимназиите“ на Заимов. Още на стр. 1 там пише, че методиката е очертание на „онзи път, който, може би, ще отведе до пълно творческо престрояване на обучението“. И се пише за значимостта на практическите задачи, и т.н.
При това не само се говори, но и се прави. Няма добър учител, който да не подтиква учениците си да творят. Няма добър учител, който да не кара децата да разсъждават. Няма добър учител, който да не ги кара да си помагат едно на друго. И никога не е имало добър учител, който да не е правил тези неща! Така е било и преди да съществува понятието „методика“!
Сега се опитват да ни вменят, че учебните програми и учебното съдържание са вездесъщи и от тях зависи всичко. Казват ни, че те не били написани по начин, по който директно да се стимулира творчество, работа в екип или критично мислене, следователно обучението ни в училище било догматично и лошо, а оттам били лошите резултати в международни изследвания. Истината е съвсем друга – учебните програми са само една общоприета цел, а учебниците са просто един от многото възможни източници на информация и нищо повече. Оттук заключенията са:
1. Предлаганото съкращаване на теми от учебните програми означава залагане на по-ниски цели.
2. Предлаганото пренаписване на учебници с по-малко знания в тях означава, че те ще са по-беден източник на информация.
3. Когато учебните програми и учебниците станат прекалено простички за някой, той винаги намира начин да си доучва извън училище. Не се гаси туй що не гасне – в случая стремежа към знание! Но ниските цели демотивират останалите.
Двигателят е Учителят и винаги е бил Той! Ако даден учебник е прекалено сложен или прекалено елементарен за учениците на един учител, Той го сменя с друг учебник. Ако няма подходящ учебник, Той си подбира алтернативни или разработва свои собствени материали. Това е – и винаги така е било!
Да се вменява, че проблемите в образованието ни са свързани все с учебни програми и учебници означава, че се дехуманизират добрите учители – отношението към тях е все едно към хора, които просто четат учебниците и следват 1:1 какво пише в тях. Добрите учители не правят това!
Но ще кажете, че има и лоши учители, които действително не могат да направят друго, освен да рецитират какво пише в учебника пред учениците си. О, да – има такива. Много са. И какво мислите, че ще направите като им опростите учебната програма и им заложите по-ниска цел? Мислите, че от тях ще бликне творчество? Изведнъж ще се стимулира екипната работа? Ще започнат да развиват критично мислене? Учениците им изведнъж ще станат компетентни?
Ами не, няма да стане това. Лошият учител ще продължи постарому да убива децата със скука, а за учениците ще е останала по-ниската летва за знания и по-бедния откъм съдържание учебник. Преди ще са можели да компенсират лошия учител с повече четене, а след реформата – не.
Политиците трябва да спрат да се занимават с отчитане на европроекти чрез промени в учебните програми и да се фокусират върху реалните задачи. Те са:
– Трябват ни повече ДОБРИ учители.
Това е. А относно учебните програми и учебниците – това е само допълнителен нюанс. И той е в обратна посока на тази, по която ни водите. Нужните промени там са:
– Трябват ни гъвкави учебни програми, които да могат да се адаптират към различни видове ученици, а не „един размер риза за всички“.
– Свързано с предишната точка – трябва ни повече конкуренция на пазара на учебници, за да може да има по-простичък учебник за онези, които не се справят, и по-тежък („академичен“) за онези, които са много добри и им трябва още.
Спрете уравниловката и инвестирайте в учителите. Не ни баламосвайте с вашите измислени „компетенции“.
