Loading...
Днес ние ще продължим нашия цикъл лекции под общото название „Богоизбраният народ”. В този цикъл от лекции нашата главна цел е борбата с антисемитизма, от който евреите постоянно се оплакват. Трябва да кажем, че това е много заплетена и трудна тема, но въпреки това, ще се постараем да достигнем до корените и причините за това явление.
В предишната лекция ние анализирахме участието на евреите в двете „руски” революции и в състава на образуваните в резултат на тези революции нови съветски правителства. За анализа си използвахме списъци публикувани в книгата на А. Дикий „Евреите в Русия и СССР. Исторически очерк”, НюЙорк 1967 г. Ето какво се получи: анализирайки тези списъци, ние се убедихме, че съветската власт всъщност е била еврейска власт, че съветската власт на практика се оказа еврейско иго за Русия или, както тогава я наричаха в емигрантските кръгове, Съветска Юдея.
Така е било веднага след революцията от 1917 г., така е било и през 20-те, 30-те и 40-те години. Така е било до смъртта на Сталин през 1953 г. Списъците на съветските правителства от книгата на А. Дикий са неопровержимо доказателство за това. Тази империя на злото, за която често е говорил президентът Рейгън, е била създадена от евреи, за което президентът Рейгън и дума не е промълвил. За това не е редно да се говори. Тази тема е забранена – даже и за президента на САЩ.
А Рейгън знаел ли е за това?
Да, знаел е, но в Америка на президентите се препоръчва да мълчат за това.
Трябва да отбележим, че 80% от ръководителите на революцията, ръководителите на
съветската власт са били чистокръвни евреи, останалите 20% са били хора с еврейска
кръв – полуевреи, ¾ и ½ евреи, както и местни дегенерати женени за еврейки. Почти
всички съветски вождове са имали еврейски жени.
„Мечът на революцията” – Феликс Едмундович Дзержински по всички данни е
бил ¼ евреин и е бил женен за чистокръвна еврейка. Главният палач на Сталин,
Лаврентий Берия, също е бил кавказки полуевреин. Интересно е, че тези две зловещи
фигури – Сталин и придворният му палач Берия – и двамата са били скрити кавказки
полуевреи.
И така, ролята на скритите полуевреи Ленин и Сталин в процеса на революцията и
установяването на съветската власт е колосална. Зад тях, като трети ешелон, вървяха еврейските жени т.е. местните дегенерати женени за еврейки. Кой идва след смъртта на Сталин? След смъртта на Сталин на власт идва цар Никита. Първата му жена е била еврейка –
Надежда Горская.
Значи всичките му деца са полуевреи?
Да всичките деца на цар Никита са били полуевреи. Това е по нашата скала, но по израелските равински закони, те се считат за чисти евреи. Интересното е това, че в своите бракове те отново се връщат обратно в еврейството. Всички деца на Никита Сергеевич Хрушчов са се женили за еврейки. Втората му жена, Нина Петровна наистина е била рускиня, но те не са имали деца.
След цар Никита, на власт идва втория Илич – Леонид Илич Брежнев – и същата история се повтаря – жената на Леонид Илич Брежнев също е била еврейка.
В Москва се шири слух, че Брежнев също така е спал и с дъщеря си. Казват, че тя така си е израсла – объркана и безпътна.
Аз също съм чувал такива слухове. Тъй като жената на Брежнев е била еврейка, то децата им едва ли ще са били нормални. Освен това, Брежнев е имал брат алкохолик в тежък стадий. Ако единият от братята е ненормален, то и другият брат обезателно също трябва да има някакви психо-сексуални проблеми. Може би затова Брежнев се е оженил за еврейка. Възможно е и Брежнев да е бил с еврейска кръв. Много често хора с еврейска кръв, да кажем ¼ евреи се женят за евреи. Децата им почти винаги са дегенеративни или за да не употребяваме тази силна дума – бионегативни или психонегативни. С една дума – изродени, или както казват в този случай психиатрите – децата ще бъдат изродени от най-висша степен. Например, неудобно е да се нарече граф Лев Николаевич Толстой дегенерат, ето защо му слагат друга титла – изроден от най-висша степен. Подобна е била и ситуацията със семейството на Брежнев – брат алкохолик, дъщеря проститутка, а синът също алкохолик, изкарал курс на лечение от алкохолизъм в една от известните лудници. Там, в едното крило са били съветските дисиденти, а в съседното специално отделение са лекували алкохолиците, където се е лекувал и синът на Брежнев.
Още един паралел, Григорий Петрович: жената на кандидат-президента на САЩ Дукакис, веднага след предизборната кампания отива да се лекува от алкохолизъм в лудница. Всъщност, и тя е била от богоизбрания народ…
Вижте какво. Тя е страдала не само от алкохолизъм, но и от наркомания. Това е допълнителна илюстрация за това, което наричаме „княза на този свят”. Според Библията това е дяволът и въобще не е странно, той там се нарича княз на този свят, княз на тъмнината, бог на нашия век. Бердяев наричаше всичко това съюз на сатаната и антихриста, тоест смесен брак между евреи и дегенерати, а и самият той, както знаете е бил женен за еврейка…
Преди няколко дни по 13-ти канал даваха спомените на Айзенщайн, великият еврейски кинорежисьор, при което той сам си призна, че след като попаднал в Берлин през 1929 г. е бил поканен на някаква оргия и установил ужасяващ упадък на нравите, при което осъзнал, че е латентен педераст.Така го е и записал в своя дневник.
Да, при което терминът „латентен педераст” е доста мъгляво нещо: вчера си бил подавлен, днес си латентен, а след седмица може да станеш открит педераст. Разбира се, за себе си той е избрал най-мъглявия термин – „латентен педераст”. Аз също гледах това предаване. Накрая показаха знаменития филм на Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин”. След филма се порових в картотеката си. Кой е ръководил въстанието на броненосеца „Потьомкин”? Въстанието на броненосеца е ръководил евреинът Фелдман. Това е исторически факт, който евреинът Айзенщайн незнайно защо премълчава във филма си.
Спомням си, че в този филм в много негативна светлина беше представен корабният свещеник – зъл и лукав.
Антихристиянските тенденции при евреите са нещо нормално. Как ви се струва фактът, че евреинът Фелдман, който на практика е ръководил въстанието на броненосеца „Потьомкин”, някак си не е попаднал в историческия филм на Айзенщайн? Впрочем, въстанието е било проведено с пари от японското правителство. Още от времето на войната с Япония от 1905 г., царската полиция установи, че листовките разпространявани в Петроград и тези сред войниците в Манджурия са имали една и съща печатница, тоест всичко е било координирано от един център и това е напълно естествено. Това са били добре координирани политически и идеологически диверсионни акции.
След Брежнев идва Андропов и отново се повтаря същата история. Андропов е бил прикрит полуевреин-полуарменец, а жена му е била еврейка. Днес, друг полуевреин, Солженицин, тръби по цял свят, че съветската власт е струвала на руския народ 60 милиона човешки живота, но за това, че съветската власт е била еврейска власт и дума не обелва. Трябва да се разбере – написани са много томове за червения терор и нито една дума за преобладаващия брой евреи по върховете на властта…
А сега, дайте да видим какво казват други световни авторитети за евреите. За тази цел вземам втората книга на Андрей Дикий, озаглавена „Руско-еврейският диалог”. Тази книга се явява допълнение към първата му книга „Евреите в Русия и СССР”. Във втората книга са приведени мнения за евреите на световноизвестни личности и трябва да се отбележи, че тези изказвания са доста оригинални. Например, Джордж Вашингтон – баща на американската революция и първи президент на Америка – в книгата си „Максимите на Вашингтон” е написал: „…евреите, тази чума на обществото са неговите най-големи врагове, с присъствието на които за съжаление е ощастливена Америка”.
А сега, нека чуем църковният реформатор Мартин Лутер, основател на протестанството и лутеранството. Интересното е това, че когато евреите в Русия са си сменяли вярата, те често приемали не православната вяра, а лутеранството понеже процедурата по покръстването на евреите в лутеранството е била значително по-проста и улеснена отколкото при преминаването в православието. Така и майката на Ленин е станала лутеранка. Тя е била еврейка сменила вярата си.
И така, Лутер е казал следното за евреите: „Колко е близка на евреите книгата на Естир (от Библията), която оправдава тяхната кръвожадност, отмъстителност, апетити и разбойнически надежди! Никога слънцето не е огрявало народ по-кръвожаден и отмъстителен, който да лелее идеята за унищожение и задушаване на всички друговерци”.
Да се замислим над тези слова изречени от основателя на протестанството.
Книгата на Естир е за празника Пурим – най веселият празник на евреите. Спомнете си, тогава евреите унищожиха 75 000 перси. Те, с помощта на чичо и Мордохай, пробутаха в леглото на персийския цар еврейката Естир, което води до изтребването на 75 000 перси. По този повод и днес евреите танцуват по улиците и даже се напиват. Весел празник, но не е ли било това истински погром, честването на който в продължение на хилядолетия е меко казано неморално? Това си е било Холокост, но евреите не са съгласни с подобно мнение.
Следващият интересен свидетел е френският писател и философ от XVIII век Жан Франсуа Волтер. Необходимо е да припомним, че Волтер е бил един от духовните ръководители на Великата френска революция, която също е била мошеничество от световен мащаб, при това и доста кърваво. Тази революция е струвала на Франция около един милион човешки живота, при население от 25 милиона, тоест всеки двадесет и пети французин е бил убит. Излиза, че Волтер е трябвало да бъде жидолюбец, но…един от бащите на Френската революция се е изказал по следния начин за тях: „Евреите не са нищо друго освен варварски и достоен за презрение народ, който в продължение на векове е съчетавал отвратително
користолюбие с ужасни предразсъдъци и неугасима ненавист към народите, които ги търпят и от които те забогатяват. Малката еврейска нация се осмелява да показва непримирима ненавист към собствеността на другите народи; те се унижават при несполука и високомерничат, когато делата им процъфтяват“.
Следващият ни свидетел е Бенджамин Франклин – американски учен и държавник от XVIII век. Той е бил един от бащите на революцията, тоест високопоставен масон, странното е, че е бил доста почтен човек. За евреите той се е изказал по следния начин: „В страна, в която се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово”.
Да повикаме и следващият свидетел. Пруският крал Фридрих Велики, който е живял от 1712 до 1786 г. За да разберем по-добре изказванията му за евреите, трябва за малко да се спрем на самия Фридрих Велики. Оказва се, че в младостта си Фридрих е страдал от фимоза. Това е медицински термин, означаващ неоткриване, когато главата на половия член на мъжа не се открива и не може да се извършва полов акт, нещо което е доста мъчително. Така че на възраст около 20 години, се наложило да го обрежат. Възможно е обрязването да е било направено от специалисти в тези дела – евреи. Интересното е, че след като му направили обрязването се оказало, че той е хомосексуалист. Ето ви връзката между обрязването, фимозата и хомосексуалността.
Малко са тези които знаят, че когато се прави обреда „обрязване” по правилата на халаха – древните религиозни традиции на юдейските общини – след обрязването кръвта от раната се облизва с език, обрязаното парче се слага в бокал с вино и всички присъстващи трябва да отпият от този бокал. Всичко това много прилича на садизъм, педерастия и вампиризъм взети заедно. Нещо повече – много сериозни еврейски учени се оплакват от това, че тъй като на много от равините зъбите са гнили, то по време на обрязването и облизването на члена, те пренасят зараза в раничката. Тези еврейски учени твърдят, че обрязването е един много опасен и нехигиеничен обред.
Нехигиеничен, неетичен, но понякога необходим. Да се върнем към Фридрих Велики. Ето какво – след обрязването се оказва, че той е и педераст. Освен това, той се прославя със своята агресивност. Това е известната пруска строга дисциплина. Той е гонел войниците си със садистична жестокост. Освен това е бил и масон. Както виждаме – пълен набор от качества на дегенерат. Така че той може би е бил от тези, които са съчувствали на евреите. Цитираме Дикий: „Правителството не трябва да изпуска от погледа си евреите. Трябва да предотвратява проникването им в търговията, да следи прираста на населението им и да ги лишава от възможностите някъде си да замислят нечисти дела. Нищо не обижда търговците така, както непозволените приходи, които реализират евреите”.
Следващият коронован свидетел е руският император Николай I (XVIII-XIX век). Той каза следното за евреите: „Главната причина за разоряването на селяните се явяват евреите. Със своите умения те експлоатират нещастното население. Тук те са търговци, предприемачи, съдържатели на публични домове, мелничари, доставчици, занаятчии и т.н. Те са толкова хитри в измамите, че предоставят пари предварително за непосадено зърно, а след това смъкват цените преди още реколтата да е събрана. Те са обикновени пиявици, които изсмукват а след това напълно изтощават цели области“.
Днес те правят това в Америка. На фермерите се дават кредити за бъдещата реколта, а след това изкуствено занижават цените, за да могат да ги вкарат в още по-големи дългове.
Да, това е игра на високо ниво. Това не e машинация на един единствен евреин. Това е цялата нация и това се случва векове наред. Те наистина са богоизбран народ, но изглежда Богът им е друг.
Ето и още един свидетел – немският генерал и стратег Хелмут фон Молтке – основател на немската военна доктрина. За евреите той е написал следното: „При разследването на кражбите, рядко се случва евреин да не е замесен или като съучастник, или като укривател на откраднатото”.
Евреите не са толкова глупави за да се занимават с кражби в прекия смисъл на думата. Но укриването на откраднатото – това от средните векове си е чисто еврейско занимание. В лексикологията има много доказателства за това. Всяка нация си има език на престъпния свят. В Русия това е жаргонът на крадците – неразбираем за външния човек език на престъпниците. При немците този език се нарича „гаунершпрахе”, тоест езикът на мошениците. Почти целият език на крадците и мошениците се състои от лексика на езика идиш. И в руския углавен жаргон има много еврейски думи. Това са поц, пацан, хава, хаза …
Така че в началото те са укривали краденото, а след това са изпращали своите дегенеративни отрочета да се учат за адвокати и лекари. Например, бащата на Керенски е бил евреин, фалшификатор на монети от Варшава, тоест углавен престъпник. Той е бил изпратен в затвора в град Керенск. Много от престъпниците обикновено казват пред властите, че не помнят нито бащите си, нито майките си, нищо. Когато са ги освобождавали, често са им давали името на града в който са излежавали присъдата. Тоест Керенски от град Керенск, както и Юда от град Кариот станал Юда Искариотски.
Тази традиция при прякорите на крадците е жива и днес. Миша Гомелски, Боря Варшавски. Например Хенри Кисинджър е евреин от град Кисинген. Можем да кажем, че традицията установена от предците им се поддържа. Погледнете в телефонния указател на Ню Йорк например, за да видите колко евреи с фамилията Московец има. Цели колонки. Това са само евреи от Москва. Феликс Франкфуртер, съветник на президента Рузвелт е евреин от Франкфурт. Това не са фамилни имена, а прякори. Безродни космополити, както е казвал Сталин, а той добре е познавал своите роднини.
Следващият ни свидетел е знаменитият унгарски композитор Ференц Лист (ХIX век). За евреите той е казал следното: „Ще дойде време, когато всички християнски народи, сред които живеят евреи, ще си зададат въпроса дали да продължават да ги търпят или да ги депортират надалеч. Този въпрос по своето значение е толкова важен, колкото въпроса дали искаме живот или смърт, здраве или болести, социален покой или постоянно вълнение.”
Силно казано. Явно много са му омръзнали.
Да вземем свидетел и от другия край на света. Известният японски учен, княз Мобучум Окума (XIXвек). Японският княз, говорейки за евреите е казал следното: „В цял свят евреите разрушават патриотизма и здравите основи на държавата”. Интересно как е достигнал до този извод, отчитайки незначителното количество евреи на японските острови?
Ще ви приведа малка илюстрация. Аз имам дебела книга на тази тема. Заглавието и е „Свободата и евреите”, а авторът и е Шмаков. За нея подробно ще говорим по-късно, като сега ще ви преведа от нея само един цитат: „По време на войната с Япония, руската армия е съставлявала един милион души. От нея 18 000 са били евреи, от които 12 000 са се предали в плен на японците”. (стр.225)
