Loading...
Днес всички ние сме обхванати от стрес, който е най-пагубната форма на страха. Страх от безработица, от чужденците, от провал в надпреварващия се свят. За това, дали ще си намерим жилище, храна, или любов. Страх от младите поколения, самота, заболяване, излизане в пенсия, остаряване, от това да видим как си отиват любимите ни хора. След индивидуалните следват колективните страхове – от престъпността, тероризма, трафикантите на наркотици, СПИН, замърсяването, климатичните промени, дупката в озоновия слой и накрая от ядрения Дамоклев меч, отново надвиснал над човечеството.
Всички ние долавяме вече почти физически тази вездесъща тревога сред лудостта на заобикалящия ни свят, чийто двигател са алчността и ненавистта. Убийства, мизерия, корупция, икономически и хуманитарни кризи са в ежедневния бюлетин на медиите. Непрекъснато изскачат зли духове, които би следвало да са забравени. Подхлъзване към колективна истерия, обхванала вече Украйна, Русия, ЕС, САЩ, НАТО, ИДИЛ с джихада на ислямистите, че и целия свят. Когато човек се страхува, агресивността не закъснява да избухне. Това е почвата върху която никнат злините, разкъсващи човечеството – расизма, религиозния фанатизъм, национализма, градското насилие, капсулирането на личността. И това бързо намира изкупителните си жертви, някои заплащащи това буквално с отрязаните си глави, нагло показвано в медиите.
Има страх, покачващ адреналина, изострящ сетивата и бързината на реакциите, който е спасителен за индивида. Той ни предупреждава и предпазва. Но, стресът заплашва самото ни съществуване. Все повече библейските апокалиптични писания започват да съответстват на констатациите на съвременните учени. Всички те описват един самоунищожаващ се свят. В продължение само на един век, без никаква мисъл за бъдните поколения, човечеството опустошава планетата си, принасяйки се в жертва на „Златния телец“, на зле разбрания прогрес, на леснотата на бита, на трупането на ненужни вещи. Прерязвайки клона, на който стоим. И вече страха ни не е признак на малодушие, а на загриженост за бъдещето ни. И тези, които бият тревога нямат друга амбиция, освен да предотвратят катастрофата, която известяват на останалите.
Но за да успеем, не трябва да се уединим в очакване. Ще трябва да въздействаме първо върху самите нас. Да облекчиш кармата си не означава да изтърпиш с наслада хиляди несгоди. Мъдрите никога на са мазохисти, а още по-малко стресирани. Първата стъпка в преодоляване страха от стреса е оценяване на причинените от него щети и преодоляването им. В преборване на преобладаващото във всички ни чувство за безсилие. А това е не само в индивидуален мащаб, но и по отношение на всички. Чувстваме необходимостта да предприемем мерки, но не знаем от кой край да се почне. Всички лежим на логиката на инерцията, чакаме друг да поеме инициативата, знаейки, че никой няма да си мръдне пръста за нас. Изправени пред изобилието на гледни точки за тълкуване на събитията, сме в невъзможност за правилната им оценка. Знанието е разпокъсано на безброй дисциплини – научни, икономически, социални, културни. Самите те разбити на куп подразделения и дисциплини, издигащи непреодолими бариери помежду си, за да придобият собствен статут. Поставен е акцент върху сложността на света, в който обикновения човек не е в състояние да се ориентира.
Технологичната ни цивилизация наложи това разделение и в трудовите отношения. Специализирайки се все повече в неясни задачи, хората губят понятие за крайната цел. Как да запазят влечение към работата си? Изпитваме неимоверни затруднения да съчетаем професионалните изисквания с любовен и семеен живот, развлечения, духовни стремежи. Как да се чувстваме като хармонични личности? Все повече се чувстваме като Homo Economicus и дори Roboticus, ограничени само в икономическите и производствените си отношения и оставили настрани духовността си. И все още искаме да сме щастливи ли?
Престъпленията срещу човешката природа, както винаги са извършени с добри намерения. В средата на миналия век футуролозите тръбяха, че утрешния човек ще живее в създадена от машини и роботи обетована земя. Посредством тях ще бъдел освободен от унизителния физически труд и ще живее щастлив сред материално изобилие и познания. Какво оправдание в стремежа ни към удоволствия и грабителските ни инстинкти! Това бе не само утопия, но и тежка заблуда. Писателите фантасти още в 50 – те години на миналия век бяха прозрели, че робота накрая ще измести човека, който ще се озове без работа, декласиран и дори лишен от възможности за намеса. В някои страни на „западния“ свят бе отбелязан значителен растеж на жизнено ниво и материален комфорт, но на цената на безогледна експлоатация на общите богатства на планетата, на огромното им прахосничество и драматично обедняване на останалата част от човечеството. Но обезпечените вече си дават сметка, че в този малък свят, в който всичко е свързано, са се изложили на ужасен ответен удар. В разстояние само на век са опустошили планета на възраст милиарди години!
От издутия търбух на технологиите се пръкнаха трите нови конници на Апокалипсиса – радиото, телевизията и интернет. Тези изключителни средства за комуникация, с огромен положителен потенциал бяха опорочени и поставени в услуга на поквареността. Днес медиите са най-злостните кучета-пазители и най-красивите сирени на култа към Златния телец. Контролиращи населението, манипулирано чрез изкривена информация, хипнотизирано от затъпяващи развлекателни програми, анкетирано и анализирано с най-прецизни методи. Днес човек има все по-голям достъп до удоволствията, които изцяло са поети и разпределени в широката сфера на услугите. Как да не се плашим, виждайки как хората абдикират от отговорности и потъват в трескавата лудост на забавата и забравата? Стигнали сме до там, че описания в „1984″ свят на Оруел ни изглежда вече твърде спокоен и старомоден, спрямо ада на електронния и духовен надзор, на който сме вече подложени. Изчислено е, че дете на 12 години вече е погълнало 100 000 рекламни послания. Постепенно, прикрито и без видимо насилие, те му налагат определено виждане за света, фиксират критериите му за добро, зло, красота и грозота. Всъщност псевдо критерии, основаващи се на задълбочено изучаване на най-елементарните и низки човешки инстинкти, насаждащи желание за господство, егоизъм, необуздани материални и сексуални апетити. Нищо не е оставено на случайността. Легиони от всевъзможни експерти – статистици, социолози, психоаналитици, лингвисти, етнолози, разглеждат през лупа поведението ни, с единствената цел да се възползват от уязвимостта ни. В САЩ и някои страни на ЕС чрез електронна джаджа дистанционното на телевизора е свързано с кредитната карта. Посредством компютрите, таблетите и мобилните телефони електронната търговия е в разцвет. Човекът вече е само ползвател и консуматор. Излишно е да влизаме в света на електронния шпионаж на който са подложени всички държави и представляващи интерес личности, разкрит подробно в Уикилийкс и от избягалия в Русия Сноудън.
Но, да викаме по медиите и техните гурута е излишно. Защото вече сме програмирани…или сме се оставили да ни програмират. Трагично раздвоени между „социалната“ ни личност и нашето истинско „Аз“, което е също извор на стрес. Пристрастност към маркови вещи, мачове-церемонии, звезди–идоли, четене на модни книги, повтаряне на нашумели мнения, това вече не е снобизъм, а планетарна шизофрения. Да се носиш по вятъра, означава да си пожелаеш съдбата на мъртво листо. Но нека не се лъжем. Тази „епоха на комуникацията“ всъщност е епоха в която не се общува истински. Избягваме контактите „очи в очи“, усмихването на непознат е неуместно, дори опасно. Крачим забързано по улиците, срещайки понякога погледа на някой несретник, но бързо го отбягваме, за да не се почувстваме виновни и да не ни се прище да помогнем. Сливайки се със стадото, това не ни вдъхва чувство за единство, още по-малко за братство. Тогава мнозина избират да се изолират, без ни най-малка съзидателна активност. Други посягат към дрога, което всъщност е бягство.
Ще довършим ли процеса на самоунищожение? Подгонени от технологиите, уловени от виртуалното, жертви на политици–демагози и дърпащите конците им. Всички те, възползващи се от загубата на идентичността ни. Окончателния разгром е възможно да кулминира в генетиката и евгениката, които ще се намесват още преди раждането, предопределяйки жизнеспособността, полезността и послушанието ни. Свидетели сме на ускоряване на времето и събитията. Мнозина „посветени“ твърдят, че бурната реакция на природата може да доведе до изчезване на човешките същества. Може би това е реакция на света „отвъд“ жалките ни сетива? Струва ми се, че не е възможно Вселенския разум, създал Човека, Космоса и законите, които го управляват да допусне това. Тогава не е ли по-добре навреме да „ударим спирачките“, за да предотвратим това? До сега сме упражнявали само разрушителните си сили върху другите, както и върху нас самите. Време е да се опитаме да осъзнаем преобразуващата си и градивна сила, способна отново да ни върне в хармонията на духа и материята!
