Loading...
На 9 ноември 2014 година се навършват 25 години от падането на Берлинската стена. Символ на разделението между хората в продължение на 28 години. Тя обаче не успява да раздели двама влюбени – Андреас и Биргит. Как се е случило това? 25 години по-късно говорителката на „Дойче Веле“ Биргит Келер се връща в спомените си назад във времето.
Детството й минава в родния Шверин, където Стената изглежда едно твърде далечно нещо. Това се променя през 80-те години, когато тя се премества в Берлин, където се установява в една панелка, типична за времената на социализма. „Бях много щастлива тук, в Берлин и бързо забелязах, че се намирахме много близо до конфликта между двата свята – източния и западния“, връща се в спомените си тя. Тогава идва Андреас- първата й голяма любов.
Двамата прекарват заедно всяка свободна минута. Андреас обаче е твърдо решен да напусне ГДР. Изненадващо получил разрешение да замине и Биргит останала сама. Бързо обаче решава да го последва. „Помислих си, че ако не го последвам, тогава щях да изпитвам съмнения през целия си живот, че не съм го направила“, продължава разказа си Биргит. „Тогава взех да търся отговор на въпроса, как човек сам да напусне тази страна и тази система.“ Прави го с една туристическа виза през октомври 89-та година, когато се среща с Андреас в Унгария и заминават за Западна Германия. Установяват се първо в Кьолн. Биргит описва онези събития:“Беше много напрегнато. Страхувах се. Когато наближих границата и видях светлините, си помислих, какво може да се случи след половин час? Дали щяха да ме пуснат наистина, или щяха да ме задържат? Можех в края на краищата да се озова в затвора.“ Бягството е успешно и тя минава границата само месец преди падането на Стената.
Няколко години след като се връщат в Берлин пътищата на Биргит и Андреа отново се разделят. Този път завинаги, след като само на 38-години той умира от рак. „Винаги съм искала да останем заедно и на старини да можем да разкажем нашата история. Но това никога няма да стане. Това е тъжното в тази история. Сега само аз мога да си спомням за нея.“
Превод Мартин Иванов
