В началото на 1989 година англичанинът Ейдриан Кенеди, който от няколко години работи в Западен Берлин, се запознава с източногерманката Катарина и й предлага да се оженят. „Тогава имахме план да се оженим фиктивно и да сключим договор, така че тя да напусне Източна Германия“, разказва днес за „Дойче Веле“ Ейдриан. За да изглеждат отношенията им правдоподобни, той трябвало да я посещава доста често в източната част на разделения Берлин.
Така фактически те станали едно семейство. Обикновено преминавал границата през „Фридрихщрасе“, където хората от Изтока и Запада трябвало да се разделят.
Берлинчани наричат това място „Палата на разделението“. Сградата днес е музей, в който все още стои кабината, в която Ейдриан е трябвало да показва всеки път своя паспорт. „Имахме нужда от виза за десет пътувания, на която се отбелязваха датите“, продължава той със спомените си и показва своята, на която са отбелязани датите 9, 16, 20 и 23. 09, на които той е минавал през граничния контрол. С началото на тържествата по случай 40 години от създаването на ГДР, страхът у двамата влюбени нараства. Те се опасяват, че източногерманците ще променят режима за преминаване на границата и те няма да могат да се видят повече. Все пак Ейдриан решава още веднъж да мине границата при „Обербанбрюке“.
„Положението беше много напрегнато. Тя ми се обади и ми каза, че е видяла танкове на улицата. Усещах че се беше панирала. Знаех че трябваше да направим договора възможно най-бързо“, спомня си той. Но историята се оказва още по-бърза, и двамата не трябва да чакат още дълго за да се видят отново. Когато на 9 ноември 89-та той се прибира вкъщи и пуска телевизора, не може да скрие радостта си. „Стана ми ясно, че годеницата ми скоро ще дойде при мен“, казва той и признава, че в тази историческа вечер се отдал на чистене и на очакване на Катарина.
Тя дошла още същата нощ. Месец по-късно двамата се оженили. Бракът им оцелял три години. Катерина сега живее в САЩ, докато Ейдриан си е все още там – в стария Берлин.
Превод: Мартин Иванов