Loading...
„Благодаря Ви, че споменахте за Егон Бар. Самият той неведнъж е казвал сърдечно, че той е архитектът на Източната политика, а Вили Бранд е нейният строител. Аз мога само да се съглася с това“, заяви по време на представянето на книгата „Вили Бранд с други очи“ нейният автор – историкът проф. Петер Бранд. Книгата за неговия баща излиза на български език малко след нейната поява в Германия, където предизвика засилен интерес още с издаването си.
Проф. Бранд, който е за пръв път в България, е автор на редица изследвания и публикации за историята от 18 до 20 век. По думите му между двамата политици е съществувало едно „необикновено сърдечно и интелектуално приятелство“. „Различията между двамата стават видими в периода на прелома 1989-1990 година. Егон, с който сме приятели, за разлика от баща ми не е част от онези социалдемократически движения и на основата на своята социализация, той нямаше усет за основните процеси в обществото“, обяснява професорът. „Дори в книгата си съм написал, че социалистическият произход на Вили Бранд и връзката му със социалните движения правят сякаш по-лесна връзката му с отвореното западно общество.“ Според него когато говорим за прехода от диктатура към демокрация в страни като Португалия и Испания, повечето от политолозите и историците споделят мнението, че тази динамика в Европа по онова време е била една от предпоставките и за една дългосрочна политика за намаляване на напрежението.“ По отношение на това, дали Източната политика на Вили Бранд е била донякъде инспирирана и от неговото разочарование от липсата на реакция както на Запад, така и във ФРГ на изграждането на Стената, проф. Бранд заяви, че това е по-скоро едно клише. „През 50-те и 60-те години, във времето на най-голямо изостряне на Студената война, Вили Бранд е бил наясно, че решаването на германския въпрос, без съгласието на СССР е невъзможно. Но той си е представял и идеята, че трябва да се задържи агресивната съветска политика и като следваща стъпка, да се търси като контрапункт едно постоянство.“ Илюзия е било да се мисли, че една обединена Германия по онова време е могла просто ей така, да влезе в НАТО. Позиционирането в годините на Студената война е било много ясно. За берлинчани обаче, въпреки че тогава е имало две валути и две администрации, градът е бил все още един социален организъм, защото преди издигането на Стената стотици хиляди от тях са преминавали ежедневно между източната и западната част на града, или дори семейства са живеели в двете части на Берлин. И за тях установеното от четирите сили победителки положение не е било никакво статукво. От американска гледна точка нещата са били по съвсем друг начин, те са го разглеждали като положение, в което са запазили индиректната връзка на Западен Берлин и западните демокрации. Издигането на Стената по думите му е било шокиращо за берлинчани. Те са били изпълнени с разочарование от спокойствието на западните съюзници. Дори канцлерът Аденаур отишъл в съветското посолство, за да успокои посланика.
Според проф. „Иван Илчев, ректор на СУ.“СВ. Климент Охридски“, за половин век това е втората книга, която е прочел от професионален историк за една значима политическа личност каквато е неговият баща – Вили Бранд.
„За съжаление голяма част от моите студенти са родени след промените, и когато говорим за Тодор Живков, те го поставят на едно ниво с вождовете на унугундурите“, каза още Иван Илчев. Не беше подминат и въпросът за оставката на Вили Бранд през 1974 година, породена от скандала с източногерманския шпионин Гюнтер Гийом. За това според проф. Бранд има обективни и субективни причини. Той определи изборите в Германия през ноември 1972 година като триумф на социалдемокрацията и един своеобразен референдум за новата Източна политика. След това обаче започнал спад в доверието към социалдемократите и респективно към правителството. „Непосредствено след изборите Бранд поради болест не е могъл да участва директно в преговорите с либералите. Това създало усещането, че преговорите не са протекли така, както е трябвало да преминат. След това се стигнало до изостряне на вътрешните конфликти в социалдемократическата партия, а в либералната партия намалява влиянието на ляволибералното течение. Тогава, през есента на 1973-та, дошло повишението на цените на петрола, което променя коренно икономическата ситуация. „Обективно погледнато ситуацията била доста тежка и социалдемократите започнали да губят влиянието си на общинско ниво. Все пак баща ми решил да опита още веднъж да впрегне всички сили на партията и дори предвидил реформа на кабинета“, разказва синът му за онези драматични моменти. „Убеден съм че, всяка тайна служба би се възползвала от подобна ситуация, защото те могат да направят всичко, което поискат. Въпреки че е имало подозрения за шпионската дейност на Гийом още година по-рано, през 1973 година, той не е бил отстранен. Когато скандалът избухнал, баща ми казал, че ще поеме личната и политическа отговорност, отговорност която е различна обаче от вината. Вътрешен министър по това време е Ханс Дитрих Геншер, но поради коалиционни съображения Вили Бранд не е искал той да поеме отговорността“, допълни проф. Бранд“.
