Loading...
Древните градове са се развивали по същите закономерности, както и сегашните, като тези закономерности не са били в зависимост от нивото на общественото и икономическо развитие. Това пише електронното издание на Gazeta.ru, позовавайки се на заключенията на група учени, изследвали развитието на древните градове в Мексико. През последните десетилетия различни урбанисти и икономисти са провели редица изследвания, касаещи закономерностите в развитието на градовете.
Те са успели да установят, че градската инфраструктура се е развивала много по-бавно в сравнение с увеличението на населението. Но от друга страна дори незначителен прираст на населението води до скок в производството на стоки. Това е така, защото нивото на производителността на обществото зависи не от броя на заетите, а от количеството на връзките, възникващи между работещите в едно или друго общество. По-рано учените смятаха че принципите на градско развитие са приложими за съвременните градове с развита инфраструктура, транспортна мрежа и наличие на връзки с други градове. Скот Отман от университета в Колорадо се занимава с изучаване на развитието на близо 500 града в периода 1150-1520 година, разположени на територията на съвременно Мексико. Резултатите от изследванията са показали, че принципите на урбанизация са приложими към всички поселения, без значение от размерите им и степента на тяхното икономическо развитие. Данните от изследването са публикувани в списанието Science Advances.
На първо място учените обръщат внимание на съотношението между броя на населението и количеството на култовите и административни сгради. Както е известно мезоамериканското общество в доколумбова Америка се слави с монументалната си архитектура – пирамиди, дворцови комплекси и площади. Те са строени предимно чрез използване на безплатен труд. В поселенията от онези времена е съществувала специална система, при която всеки човек е трябвало да се труди определен брой дни безплатно. 85% от разходите за строежите са били свързани основно с транспорта на строителни материали от едно на друго място. Ето защо учените взели архитектурния обем на сградите, за да изразят производителността на населението от тези градове. Те сравнили броя на населението с обема на построените сгради, и резултатите им показали, че сградите увеличавали много по-бързо размерите си, отколкото нараствал броят на населението. Например в град с население от 200 човека, обемът на административните и култови сгради бил 133 куб. м., а при град с население от 1860 души, обемът на сградите вече достигал 3414 куб. м. При население от 2200 души в един град, общата кубатура на сградите е вече 11 867 куб. м. След това научният екип под ръководството на Ортман изяснил как увеличаването на броя на населението на градовете е повлияло на разширяването на територията на поселенията и увеличаването на броя и площта на жилищата им. Резултатите показали, че площта на градовете и жилищните пространства в тях не се разширявали толкова бързо, колкото се увеличавало населението. Учените са убедени, че всички градове са се развивали по един и същи начин, спазвайки еднакви закономерности, независимо от степента на развитие на обществото и икономиката. Равнището на производителността на труда както в древните общества, така и в съвременните зависи не от броя на заетите, а от броя на възникналите по между им социални контакти, докато темповете на развитие на инфраструктурата обикновено изостават от темповете на прираст на населението.
Превод: Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
