Loading...
„В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
В рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко“.
На този съботен ден, в Църквата се пее горното тристишие.
Според някои Евангелия, в съботния ден след разпятието Христовият дух слиза в ада, където са всички човешки души. И праведните, и грешните. Но, вече две хилядолетие след саможертвата си Спасителя слизал ли е въобще от кръста на Голгота? Не го ли приковаваме всички ние отново, и отново, и отново? И какво би било посланието му към нас днес, преди отронените сетни думи – „Свърши се”? Може би с тези слова:
„Какво ще стане с Человеците? Облагородиха ли нрава си и възрадваха ли душата си? Това ще узнаете далеч, далеч по-късно, когато прекрачите онзи праг, зад който вечен цар е само мракът. Дано се сдобиете с правото да влезете в царството на светлината. Но, как би могло да стане това с вашите всекидневно добре натъпкани стомаси, с навика ви, винаги да говорите онова, което не мислите, с похотта ви, която отдавна не мислите за грях, а се кичите с нея, като с най-висока чест? С безразличието си към оногова, когото прегазват пред очите ви на улицата, с малките подлости, които вършите винаги, когато ви се отдаде случай, със студения ви егоизъм, по-студен и от панелните клетки, които обитавате? С бясната си жажда за удоволствия, като че ли не най-голямото удоволствие е това, да дариш щастие другиму!
О, вие, крадци на мигове, вие, които никого не убивате, но и никого няма да спасите! Вие, които се боите да родите деца, за да не затрудните живота си, вие, които грабите отвсякъде, за да си издигнете замъци и резиденции. Вие, които се смятате за по-умни от всички други взети заедно, чревоугодници, сластолюбци, крадци на дребно и едро, малки мошеници и големи самолюбци, вие, които мислите, че всичко ви е позволено, защото няма възмездие, както няма и друг свят. Вие, които измислихте с уродливите си мозъци, че няма нищо по-мъдро от вас, за да се оправдаете, че всичко ви е позволено…
Вие, юродиви, които всяка сутрин на отворен прозорец правите утринната си гимнастика, вие, които редовно тичате за здраве, по паркове и улици, вместо да тичате с деца на ръце към детските градини, вие, които мислите, че грижата за тялото е равна на грижата за духа. Вие, които четете книги, само за да научите, кой е убиецът, вие, които не четете книги, за да не загубите от времето си за живот, вие, които с часове дремете пред телевизионния екран, както и вие, които с часове стискате пълната чаша. Вие мъже, които смятата, че най–висшето предопределение на женската утроба е да попива доволната ви похот, вие жени, които рекохте, че черяслата са дадени на мъжете само, за да запълват ненаситните ви щения. Вие всички, които наричате това живот и се страхувате за него, като зверове, хванати в капан. Вие, които казвате, че за нищо не ви е еня, след като треперите за всяка капчица живот, вие роби на тлена…
Знайте, има свят, в който има и възмездие, и както живота прелива в смърт, така и смъртта зачева живот. Както доброто ражда зло, така от злото избуява и доброто. Както деня помрачнява в нощ, така и нощта изтлява в зора. Над всичко има една истина. Река е светът и каквото си постелеш на единия бряг, така ще легнеш и на другия. И макар, че вашата вяра е само зрънце пред скалата безверие, която ви потиска, имам начин да ви накарам да повярвате, защото бях като вас, както и вие ще станете като мен. Бях по-малко от онова, което вие сте много. Бях доволен и се радвах на всеки ден, както вие се радвата и изпивате всеки миг живот…”
Удобствата не ще ти разкрият, какво твоята душа е.
Само онзи, що увисва на кръста, себе си ще познае…
О, така наречените умни хора! Обсипвани с ордени и медали, почести и богатство. Което ги кара да почувстват с всичките си сетива сладостта на живота. И когато ги почувстват? Ах, когато ги почувстват, когато им станат необходими, когато започнат да мислят за себе си, че са най-умни и достойни, тогава те стават удобна маша в ръцете на много по-умните от тях. И тогава, като с вълшебна пръчица, всичко… изчезва. Само изкушеният може да съжалява за сладостите на властта. Неизкушеният, живее с чест и достойнство.
Екипът на ФорумЪт, честити на нашия приятел и колега Светльо Атаджанов рождения ден.
Благодарим ти, че си наш автор – за нас е чест и привилегия!
