Loading...
Датата 16 април е белязана не само с най-кървавия атентат за 20 век при църквата Света Неделя (Свети Крал) през 1925 година, но и с едно друго събитие, довело до гибелта на 7000 души вследствие на това, че германският товарен кораб Goya е потопен от съветската подводница L-3 „Фрунзенец“. В свой материал електронното издание на Gazeta.ru припомня за една от последните драми в края на Втората световна война.
Още от времената на Първата световна война, морските битки са се отличавали със своята безкомпромисност и жестокост.
Точно тогава Германия води „неограничена подводна война“, потопявайки всички морски съдове, без да се съобразява нито с Женевската, нито с Хагската конвенция. Ситуацията не се променила особено и през новата световна война, само че неограничени бойни действия по вода водели и нейните противници. През февруари изданието припомни за потопяването на германския круизен лайнер Вилхелм Гюстлов, и ако за броя на загиналите в този случай все още се водят спорове, то техният брой на 16 април 1945 година е безспорен. Товарният кораб „Франциско де Гоя“ е построен през 1940 година и е кръстен на големия испански художник. Експлоатиран е в продължение на 2 години преди да бъде реквизиран за нуждите на Kriegsmarine (военноморския флот на Третия райх). В началото нацистите го използвали като спомагателен транспорт на подводниците. Вместимостта му била 5430 бруто-регистър тона. През 1943 година военноморските сили искали да го превърнат в плаваща база, но поради сложността на реализацията на такъв план се отказали. Така корабът бил отправен в литовския град Клайпеда, където бил използван при учебните стрелби на намиращите се там германски подводничари.
Това продължило до началото на 1945 година, когато военните отново се сетили за него. Тогава заради настъпващата Червена армия се наложило от Източна Германия да бъдат евакуирани германски граждани. В операция Ханибал взели участие и споменатият лайнер „Вилхелм Гюстлоф“ и „ген. Щойбен“. Предполага се, че от вражески сили са били унищожени 163 кораба участвали в операцията, а броят на жертвите възлиза на 40 000 души, сред които имало както мирни граждани, така и военни. До средата на април „Гоя“ успял да евакуира на няколко рейса около 20 000 души. На 16 април корабът се намирал на пристанището на Данциг и приемал на борда си хората, които трябвало да бъдат евакуирани, но внезапно на него се натъкнала съветската авиация. В резултат на бомбардировката била засегната носовата част на „Гоя“. Въпреки това хората продължили да се качват на борда, защото в пристанището се носел слух, че това бил последният кораб за евакуация. Така на борда му се оказали 7 000 души от които около 2000 военни. Първоначално корабът трябвало да се отправи към полския град Свинемюнде, но тъй като и там имало достатъчно много бежанци, било решено той да отпътува към Копенхаген. Той бил съпътстван от още два по-малки кораба и два миночистачи. Мисията им се усложнявала от това, че в залива от седмица патрулирала съветска дизелова подводница L-3. Срещата и с „Гоя“ станала на свечеряване. След като изплувала и идентифицирала най-голямата цел, пуснала две торпеда по товарния кораб. Така за седем минути загинали близо 7 000 души. Още повече на кораба нямало типичното за пътническите съдове разделение между отделенията с пасажерите. Спасили се само 183 пасажери. След като потопила кораба, подводницата напуснала залива на Данциг. По-късно нейният капитан Владимир Коновалов получил ордена „Герой на Съветския съюз“, и бил повишен в чин адмирал. През 1971 година подводницата била рециклирана, и от нея останал само мостика. В продължение на няколко години след това тя пребивавала в Балтика, като след разпадане на СССР била върната в Русия и сега е място за възпоменания.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
