Loading...
Преди век, на 22 април 1915 година за пръв път в историята Германия използвала химическо оръжие в реални бойни действия. Жертва на първата газова атака едва не станал младият ефрейтор Адолф Хитлер. В средата на 1915 година всяка от воюващите страни се опитвала да вземе предимството на своя страна. И Германия, която подлагала противниците си на постоянен терор по въздух, суша и под водата, решила да намери оптимален, но не съвсем оригинален начин да сломи съпротивата на противника – чрез използването на химическо оръжие. Тя прибегнала до употребата на хлор.
Идеята е взаимствана от французите, които още в началото на 1914 година се опитали да използват сълзотворен газ.
В началото на 1915 година германците разбрали, че употребата на дразнещи газове е неефективна. Ето защо военните прибегнали до услугите на бъдещият лауреат на Нобелова награда по химия Фриц Хабер, който разработил методи за защита от подобни газове и за тяхната употреба по време на бойни действия. Хабер се славел със своя изключителен патриотизъм, и за да докаже любовта си към Германия дори приел християнството, изоставяйки юдеизма. Военните решили да прибегнат до употребата на хлор на 22 април по време на битката около река Ипр. Тогава те разпръснали на бойното поле около 168 тона хлор. Така Германия нарушила една от клаузите на подписаната през 1907 година Хагска конвенция, забраняваща употребата на отрови при водене на сухопътни бойни действия. Трябва да се отбележи, че по това време Райхът е в нарушение на редица международни договори с обявената през същата 1915 година „неограничена подводна война“. „Не вярвахме на очите си. Зеленикаво-сив газ се спускаше над нас и изгаряше всяко едно растение, до което се докосне. Сред нас имаше ослепени френски войници, кашлящи хора и лилаво обагрени лица, които страдаха безмълвно. А зад тях, както по-късно разбрахме, в обгазените траншеи лежаха стотици убити другари“, спомня си британски войник, наблюдаващ битката отстрани.
Употребата на химическо оръжие довела до гибелта на близо 6 000 френски и британски войници. Пострадали имало и сред германците, тъй като по време на газовата атака вятърът обърнал посоката си и насочил оръжието срещу самите тях. Сред участниците в битката при река Ипр бил и младият ефрейтор Адолф Хитлер. Наистина той се намирал на десетина километра от полесражението, опитвайки се да спаси свой ранен другар, за което по-късно бил награден с Железен кръст. За негов късмет съвсем неотдавна бил преместен в друг полк, което вероятно спасило и живота му.
Фриц Хабер бяга от Германия заради еврейския си произход
Впоследствие Германия прибегнала към масова употреба на снаряди, съдържащи отровни газове, срещу които няма антидот, чиято правилна концентрация трябвало да води до смърт. В разработките активно продължил да участва Фриц Хабер, чиято съпруга се самоубила, след като разбрала какво се е случило край река Ипр. Тя не искала да повярва, че съпругът й бил в основата на толкова много жертви. Бидейки химик по образование, тя с достойнство оценила кошмарното оръжие, създадено от нейния съпруг. Хабер обаче не спрял до тук, и изобретил веществото „Циклон Б“, използвано по време на Втората световна война за масово унищожение на затворниците в концлагерите. През 1918 година той дори получил Нобелова награда по химия, въпреки че вече си бил изградил доста противоречива репутация. Впрочем той никога не криел увереността си в това което прави. Само че неговият патриотизъм и еврейският му произход му изиграли лоша шега. През 1933 година Хабер бил принуден да избяга от нацистка Германия във Великобритания, където година по-късно починал от инфаркт.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
