Loading...
Създаването на азбуката, на кирилицата от светите братя Кирил и Методий е – вън от всякакво съмнение – най-великото нещо, извършено някога от хора, принадлежащи към българския културен кръг. Никакви завоевания или победни войни, или разширявания на територията или всякакви там привично прославяни като велики дела не струват и пукната стотинка пред делото на Кирил и Методий.
И ако България действително е държава на духа, както високопарно и съвършено невярно тръбят на всеки 24 май разни титуловани особи и държавни хора, чиито имена биват забравяне на следващия ден след като слязат от постовете си, то би трябвало вместо кичозния 3-ти март, един празник, основан на лъжа (защото руснаците прекрасно са знаели, че Сан-Стефанският договор ще има съвсем кратък живот), български национален празник да стане Денят на славянската писменост – 24 май. Но, разбира се, това няма да се случи в обозримото бъдеще, защото тези, които стоят начело на държавата винаги са предпочитали да ползват кирилицата, за да пропагандират военни безумия или мечти за „национално обединение“, вместо да прославят другояче, освен чрез приказки, Духовността, Културата и Писмеността. Но нека ние, които говорим и пишем на български, се утешим поне с това, че кирилицата, на която сега пишат много народи, ще съществува дори и тогава, когато – не дай Боже, вече няма да има българи на тази земя. Честит празник!
