Loading...
Днес кафето е неотменима част от живота ни. Едва ли всеки от нас може да си представи и един ден, без чаша горещо кафе. Но задавали ли сте си въпроса какъв е бил пътят му до Европа?
Годината е 1683-а. Виена е обсадена от турската армия. Един човек преоблечен като турски войник успява да преодолее блокадата, да доведе на помощ съюзническите войски и да спаси столицата на Хабсбургите и нейните жители, които вече се чувствали обречени.
Този човек бил Юрий Кулчицки – търговец, дипломат и преводач, който се превърнал в национален герой за Австрия. Като благодарност императорът му позволил да си избере нещо от пленените турски съкровища. Тогава странният търговец предпочел единствено… 300 торби с неизвестно за европейците зърно.
Според едни в торбите имало храна за камилите, а според други зърната били дяволски. По-късно обаче всички научили какво било точното им съдържание.
Търговец, преводач, дипломат или авантюрист
Поляците го считат за свой сънародник, а австрийците за сръбски търговец. Юрий Кулчицки обаче е роден в малко украинско селце през 1640 година. За детските му години не се знае почти нищо. Според изследователите някъде около 1660 година, като преводач по време на походите на казаците към Крим, попаднал в турски плен. Избавен от плен от белградски търговци, и към 70-те години на 17-ия век попада като преводач в сръбското представителство на „Източната търговска компания“, защитаваща интересите на австрийския император в Отоманската империя. През 1678 година турските власти обявили служителите на компанията в Белград за австрийски шпиони и ги изселили. Кулчицки обаче успял да избегне репресиите, след като обявил че е поляк.
Легендите за произхода на дяволското питие
Родината на кафето е Етиопия. Според легендите, на кафеените зърна се натъкнали за пръв път животни. Веднъж няколко овце похапнали плодовете от неизвестно дърво, след което се ободрили и започнали да скачат игриво. Забелязвайки това, овчарят също решил да изпробва причудливите зърна. В резултат на това не можел да спи няколко дни и нощи. Постепенно зърната придобили известност, и местните племена взели да ги употребяват преди всяка битка с враговете си. Африканците ги смятали за дар Божи. По-късно зърната били открити и от арабите, които за разлика от африканците започнали да варят черна отвара и да я пият. В началото тя се приемала като лекарство, а по-късно просто за удоволствие. Скоро напитката се превърнала в идеален заместител на алкохола, който бил забранен от Корана. Разпространила се в целия мюсюлмански свят. Кафето се разпространило дори в Южна Америка. И ако в източната част на Европа кафето попаднало свободно, тъй като тя отдавна се намирала под властта на турците, в западната и част проникнало точно от Южна Америка. Католическата църква провъзгласила питието от тези зърна за напитка на неверници и дар от дявола. През 13 век пиенето на кафе било забранено, а нарушителите на забраната били обвинявани в служба на дявола и дори били изгаряни на клада. Едва през 16-ти век кафето започнало да се употребява от по-просветените европейци. Ако не бил Кулчитски обаче, църквата едва ли щяла да разреши някога масовото пиене на тази черна мюсюлманска напитка.
Какво може да направи източната медицина
От малък Кулчицки бил болнав. По време на следването си във Виена непрестанно се оплаквал от главоболие. Лекарите в тогавашна Европа не могли да го излекуват. Тогава той се обърнал за помощ към източната медицина. Един арабин му приготвил отвара от непознати черни зърна, от която той усетил силен аромат. Лекарят му обяснил, че тази напитка скоро ще го вдигне на крак, ще успокои сърцето му, и ще го ободри. Това странно лекарство не било нищо друго освен… кафе. И кафето наистина повлияло благотворно на Кулчицски. Скоро той успял да вземе всички изпити, превръщайки се в един от най-добрите випускници на Виенския университет. Станал дипломат и бил изпратен в австрийското посолство в Турция. Там можел да пие кафе на воля. Скоро обаче дипломатическата му служба била поставена под въпрос заради наближаващия конфликт между Австрия и Османската империя. Той се върнал във Виена, където отново започнал да изпитва мигрена без своя лек – кафето. Турците обаче не закъснели със своя поход към Виена. За османския везир Кара Мустафа, той изглеждал като лека разходка. Заедно с тежкия харем и екзотичните животни той заповядал да бъдат взети няколко торби с кафе и дори образци от самото растение. Сред доброволците, които трябвало да защитават стените на австрийската столица бил и Кулчицки. В кратките почивки между битките от турския стан се излъчвал ароматът на една много добре позната за него напитка… кафето. Тогава у него се породил план. Да пробие преоблечен турския лагер и да потърси помощ, като между другото открадне едно от растенията за да може сам да отглежда лечебните зърна, без да се налага да ги купува от търговците. В нощта на 13 срещу 14 август 1683 година той се отправил на най-опасното пътешествие в живота си. По-късно той описал приключенията си в книга, която се превърнала в бестселър.
Как станал първият кафеен магнат
След като турците са отблъснати от Виена, Кулчицки не само нарушил църковната забрана за пиене на кафе, но дори получил от виенските власти първата концесия за откриване на кафенета в града. На спасителя на Виена му било позволено всичко. Сам отворил кафе, в което обаче виенчани първоначално се събирали не за да пият доскоро забранената напитка, която не им допадала, а за да чуят от първо лице историята за спасяването на града им. Веднъж обаче в чашата с горчиво кафе случайно попаднало късче захар… и тогава Кулчицки разбрал, че кафето ще се пие от всички. А виенчани се трупали пред кафенето вече не за да слушат старите му подвизи, а за да изпият чаша подсладено кафе. Той продължил да експериментира докато не измислил и виенското кафе.
Като всяко нещо и за кафето се водят десетки дискусии, дали е полезно или вредно. И едва ли има друга напитка, за която да са изписани повече книги и наръчници относно полезността или вредността й. Според изследователите само в Австрия ежегодно обаче се изпиват 8 млрд. чаши кафе. Ако беше отрова, хората едва ли щяха да пият толкова кафе, а Волтер би го отрекъл. „Ако това е отрова, значи действа доста бавно, защото аз умирам от нея вече половин век“, пише мислителят. Според различни свидетелства Волтер изпивал дневно по 50 кафета. Известни личности се отнасяли към варенето на кафе като към свещенодействие. Крал Луи XV сам обичал да вари кафето си, а Бетовен бил дотолкова педантичен, че за всяка порция отброявал по 64 кафени зърна. Друг велик композитор – Йохан Себастиан Бах, пише произведението Кафеена кантата номер 211. А Кулчицки, спасителят на Виена благодарение на когото пиенето на кафе се превърнало от феномен в неделима част от живота на хората, е почетен със специален паметник на едноименната улица – изобразен с турска униформа държащ поднос с чаша кафе, а в краката му турски трофейни оръжия и торба с тези необичайни зърна.
И независимо дали сте заклети кафеджии или не, дали приемате тази напитка за вредна ли за част от ежедневната ви култура, винаги когато пиете чаша горещо кафе, си припомняйте тази красива и необичайна история…
Мартин Иванов
По материали от интернет
