Loading...
Вероятно очаквате да ви дам отговори на въпросите в заглавието?!
Няма.
То е подвеждащо, противоречиво и до всяка чертичка – емоционално.
Но пък за сметка на това – предизвикващо и крещящо.
Защо, бе джанъм, така… защо?!
Магистрала – слънце.
Гладка, равна, директна.
Три часа и малко и оп – на моренцето.
И слънце – слънце, не е като да няма. Това лято беше добро. Е, вална малко и предаде фекалийните системи, но само малко и само толкова, колкото журналята да си направят репортажчетата.
Тръбите ще си останат, мръсните отпадъци – също.
Вероятно, за да затвърдят името на морето ни – Черно.
Черно и без дюни…
И на Дюни – предимно бетон.
И на Слънчака – бетон.
Казват, че Албена си била останала същата. Грешна, ама хубава… в соц стил.
То в соца останаха и дюните, и носталгията. Сега само строежи и скандали за места на първа линия.
Няма значение за какво иде реч – за чадърче ли, за хотелче ли, за караванка ли…
Да се строи туризъма, и да се застроява… тва е.
И някакви намръщени, бързо смятащи, силно изнервени и много сърдити… разни хора, които се дразнят на нахалниците, дръзнали да почиват на нещото, наречено Българско Черноморие. И големите букви са заблуждаващи… българско черноморие е.
Сори, съжалявам, факт…
Има къмпинги, още… но и те не са девствени, както и девойките, връщащи се от Слънчака.(цинизмът е метафора)
Един билборд крещи – Слънчев бряг, номер едно в Европа!
Факт.
По безумно застрояване, по пияни евро-бедняци, по сексуслуги, по джебчии.
Нъмбър уан сме.
Остана ми един Созопол, в който да щъкам по калдъръмените улички, да присядам на скованите пейчици и да измислям истории.
Не че там липсва всичко гореописано, има го и е тъжно, толкова тъжно, че чак ти идва да крещиш. Но пък е останал онзи дух, който успяхме да съсипем навсякъде.
Към Созопол съм пристрастна до момента, в който стъпа в новия и ме заблъска чалга в главата и сергии в краката, тогава си грабвам хавлийката и хуквам към мидения плаж, за да се преструвам, че времето е спряло…
Защо, бе джанъм???
Какво ни е на малката, красива, калдъръмена, дървена, скромна България, та толкова искаме да я превърнем в нещо, което не е – бетонно, стъкленно, многолюдно и дистанциращо.
Ол инклузив ама не съвсем.
Пък после гърците ни виновни, че ни крадяли туристите. Никой нищо не краде, дават си парите доброволно и с кеф. Срещу чисти плажове, добро обслужване и много слънце.
Ако някой има друго мнение, впечатление, убеждение, да сподели… ще се радвам да бъда опровергана!
Снимка: Сирма Шахъмова
