Loading...
Девет от десет души не знаят, че имат непоносимост към глутена
За последните 15 години се наблюдава удвояване на броя на хората, страдащи от някаква хранителна алергия, и към момента над 10% от населението на ЕС има хранителна непоносимост. Една от тези алергии е цьолиакията.
Тя представлява хронично и автоимунно заболяване, страдащите от което изпитват непоносимост към храни, съдържащи глутен. То е трудно за откриване и диагностициране. 9 от 10 души въобще не знаят че имат някаква непоносимост към глутена.
В световен мащаб около 1% от населението е засегнато от това заболяване. Австрия и Германия също се вместват в тези граници – съответно с честота от 1 и 0,9%. Най-новите изследвания на специалисти от Финландия обаче посочват, че при хората над 60 години честотата на страдащите от непоносимост към глутена достига 3%. Според информация на организацията на болните от цьолиакия в Германия в нея членуват 42 000 души, като ежегодно се приемат по около 1000 нови членове. Болните от цьолиакия в страната са вече около 440 000, а над 2 млн. жители на федералната република страдат от някаква хранителна алергия. В отговор на запитване оттам ми казаха, че в организацията членува само една малка част от пациентите с цьолиакия.
Колко са хората с непоносимост към глутена у нас? Това е въпрос, на който трудно може да бъде даден отговор, или поне от здравното министерство засега мълчат.
За всички тях, колкото и да са те у нас и по света, единственото лечение е да спазват строга диета, която да изключва храните, съдържащи глутен, защото наличието и на минимални следи може да предизвика алергична реакция.
Храните без глутен – недостъпни, ако въобще ги има
Не съм и предполагал колко трагично е положението на родния пазар за храни без глутен. Хората, които най-много имат нужда от тях едва ли могат да задоволят потребностите си заради изключително слабия асортимент от подобни храни. Убедих се в това след кратка обиколка в два хипермаркета на различни големи хранителни вериги. И ако в единия все пак открих някакви храни без глутен, поставени заедно с биопродукти на регала за диетични храни, в другия мисията се оказа невъзможна – или защото няма такива храни, или защото са разхвърлени из целия магазин, или въобще не се предлагат. Запитах се веднага как един човек, страдащ от непоносимост към глутена може да открие така нужните му храни? И какво ли би било дневното му меню, при положение че в магазина може да намери само брашно, бисквити и дребни шоколадови вафлички на безумно високата цена от 2.39 лева за бройка. Брашното пък клонеше към 3 лева за кутия от 500 грама. За сравнение обикновеното пшеничено брашно е около левче за килограм, като в една от веригите можеше да се намери и на промоционална цена от 0,69 лева за килограм, а повечето знаем колко струват масовите вафли или бисквити. Храните без глутен обаче нито са масови, нито са общодостъпни и защото почти липсват, или защото ако ги има са неколкократно по-скъпи от останалите. От една от веригите признаха за липсата на обособени места за диетични и биохрани, включително и такива без глутен и лактоза. Те се аргументираха с това, че „пазарът е изключително беден на подобни продукти”, което не е позволило до момента да се оформят регали само с подобни стоки. В близко време тази верига предвижда преоборудване на магазините си, и създаване на обособени места за биопродукти и храни без глутен или лактоза.
Тези храни на които попаднах бяха вносни и разбира се, обозначени с необходимите знаци и надписи Glutenfrei. Добре че поне имаха и етикети на български, че да се спести на потребителите необходимостта да имат полиглотски умения. А може би тук логично някой би попитал къде са българските храни без глутен? Или производството им е сведено до минимум, или ако се произвеждат такива, няма точна информация за това кои фирми у нас произвеждат храни без глутен. И причината за това е само една.
Либерален контрол върху производителите
За разлика от биохраните, тези без глутен, а предполагам и без лактоза, са с доста по-либерален контрол от страна на Агенцията по храните. Оттам заявиха, че на практика всеки производител, който реши, може да предложи храни без глутен, като дори не е длъжен да споменава в съдържанието на съставките, че не съдържат глутен. При условие обаче, че задължително са изписали върху храните, че са „без глутен”, те действително не трябва да съдържат глутен. Според БАБХ никой производител у нас, който реши да произвежда храни без глутен не би си позволил злоупотреби, защото така би понесъл големи загуби на пазари и клиенти. Така и не е ясно обаче, колко са производителите на храни без глутен у нас, тъй като в момента не съществува специален регистър за тези фирми, а и за производството на подобни храни не се изисква сертификация.
Има ли храни „без глутен”?
И тъй като колкото и оскъдни да бяха продуктите без глутен в магазинната мрежа, на които попаднах, бяха все вносни и добре означени , реших да проверя каква е практиката на обозначение в някои други страни като Австрия.
От австрийската агенция за безопасност на храните са възприели за по-голяма ориентация два вида означения – за храни „без глутен” и с „ниско съдържание на глутен”. В първия случай става дума за храни, в които съдържанието на глутен е до 20 мг/кг, а като храни с „ниско съдържание на глутен” са определени онези храни, при които има съдържание на глутен над 20 мг/кг, но не повече от 100 мг/кг.
Там също няма регистър на производителите, които предлагат на пазара храни без глутен, или с ниско съдържание на глутен. За да се установи, дали храните, предназначени за хората с непоносимост към глутена са в указаните норми, се извършва контрол чрез вземането на регулярни проби. В Австрия обаче хората с цьолиакия са улеснени максимално, защото на тяхно разположение е специален наръчник, в който могат да намерят информация за около 10 000 вида безглутенови храни, както и за 252 фирми, предлагащи на пазара подобни храни.
Липсата на подобна информация у нас най-малкото кара хората с непоносимост към глутена да изпитват недоверие към производителите и търговците, които предлагат храни с неясен състав, защото както беше отбелязано, производителите на храни без глутен дори не са задължени да посочват, че храните им не съдържат глутен. За хората с непоносимост към глутена обаче е важно да знаят и да са сигурни в това, какви храни приемат. И не само храни, а и лекарства и козметика.
Правилата относно информираността на хората с цьолиакия за съдържанието или не на глутен в храните се указват от Регламент 828 на Европейската комисия от 2014 година. В него се казва, че разпоредбите са направени на база на научни изследвания, като се гарантира, че потребителите не се заблуждават от предоставяне на невярна информация.
Тъй като отстраняването на глутена от зърнените култури е свързано с икономически и технически трудности, от тях е много трудно да се произвеждат храни изцяло без съдържание на глутен. Ето защо не е изключено на пазара да има подобни зърнени храни със известно минимално съдържание на глутен. На хората с непоносимост към глутена се препоръчва да ги заменят с овесени храни, но се обръща внимание на производителите дори на такива храни да имат предвид това, че при жътвата, транспортирането или преработката в овеса е възможно да попаднат и други зърнени култури, съдържащи глутен. Някои от хората, които имат определена непоносимост към глутена биха могли да приемат храни, съдържащи известни минимални количества глутен, без да се надвишават определени граници. „За да може отделните потребители да намират на пазара разнообразни храни, подходящи за техните нужди и за степента на тяхната чувствителност, следва да бъде налице възможност за избор на продукти, съдържащи различни малки количества глутен в определени граници. Важно е обаче различните продукти да бъдат съответно етикетирани, за да се осигури правилната им употреба от хората, които имат непоносимост към глутен, включително чрез засилени информационни кампании в държавите членки”, се казва още в споменатия регламент. Според него храните, които са били подложени на специална обработка за намаляване на степента на глутена или неговото отстраняване трябва да се обозначават с надписи за отсъствието на глутен или с намалено съдържание на глутен. Освен това производителите трябва да могат да обозначат тези храни с надпис, че те са специално произведени за хора, които имат непоносимост към глутена. За храните, произведени в естествено състояние според разпоредбите на регламента също трябва да се предвиди възможност да се обозначат с надписи за отсъствието на глутен.
Как да се намали риска от употребата на храни с глутен?
От края на 2014 година в Германия например е предвидена възможност, при която потребителите освен писмена, да получават и устна информация за съдържанието на алергени в храните. Пациентите с цьолиакия във федералната република имат и още една възможност да намалят риска от употребата на храни с глутен. Специално приложение им дава възможност да избират между десетки рецепти за приготвянето на супи, основни ястия, десерти и сладкиши от продукти без глутен. То е достъпно за потребителите на Android и iOS и освен информацията за съставките, дава и ниво на трудност при приготвяне на даденото ястие. Хората с непоносимост към глутена могат да водят един пълноценен живот, без да се притесняват не само какво хапват, но и какво пият… като различни баварски специалитети и бира без глутен например. Дори си организират безглутенов Октоберфест на прословутите мюнхенски ливади.
Колко струва безглутеновото хранене в Европа?
Консумацията на храни без глутен е скъпо и непоносимо „удоволствие”, особено за хората болни от цьолиакия. У нас едва ли има точни данни, колко би излязла тази строга диета на месец, при положение, че човек трябва да я спазва по необходимост, а не просто защото е решил да води по-здравословен начин на живот. Ако в България обаче храните без глутен са с пъти по-скъпи не само от останалите, но и от подобните им в други европейски страни, не е трудно да се предположи, че и спазването на безглутенова диета ще излезе почти мисия невъзможна за хората, страдащи от цьолиакия. Защото спазването й е свързано не само със стриктно приемане на определен грамаж на някои храни, (при които особено тестени не винаги се намират аналози без следи от глутен), но и с финансови възможности. В Швейцария например не се предлага хляб, произведен от зърнени култури, без съдържание на глутен, и тези от хората с определена непоносимост към глутена, които все пак могат да приемат храни с понижено съдържание на глутен, трябва да спазват стриктно определени порциони.
В информация на централата за защита на потребителите в провинция Южен Тирол се казва, че макар че все повече храни в Италия имат аналози без съдържание на глутен, те са значително по-скъпи. Месечното подпомагане за безглутенова храна за хората с цьолиакия в Италия достига до 140 евро, които обаче са недостатъчни. Според експертите само за 2014 година храните без глутен в страната са били с 63% по-скъпи в сравнение със съседните страни.
Сравнение между цените на някои безглутенови храни
|
Продукт/цена в евро |
Италия |
Германия |
Австрия |
Франция |
|
Хляб 1 кг |
6,50 |
3,79 |
4,05 |
7,31 |
|
Сладкиши или кекс 1 кг |
6,50 |
3,49 |
3,85 |
6,55 |
|
Бутеркекс 150 гр |
2,80 |
2,29 |
1,95 |
3,69 |
|
Нарязан бял хляб 2х200 гр |
4,10 |
2,69 |
2,75 |
2,52 |
|
Спагети 500 гр |
3,90 |
2,69 |
2,75 |
2,95 |
|
Зърнена закуска 300 гр |
4,90 |
3,59 |
3,45 |
3,90 |
|
Брашно 1 кг |
6,50 |
2,99 |
2,95 |
5,10 |
|
Общо |
35,20 |
21,53 |
21,75 |
32,02 |
|
Индекс |
163 |
100 |
101 |
149 |
Според последните проучвания на университета в град Фулда на човек, страдащ от цьолиакия, за нормална безглутенова диета на месец са необходими 97 евро. От германската организация на пациентите с цьолиакия обаче настояват за преоценка на подпомагането на хората, страдащи от непоносимост към глутена, тъй като към момента то се основава на остаряла научна информация.
Анкета относно храните без глутен
