Loading...
Петко Огойски представи ново издание на „Записки за българските страдания“
„Моята одисея не е за описване“, това са думите на Петко Огойски, преминал през затворите на Видин, Лом, Шумен и лагерите на Белене. Описва я в книгата си „Записки за българските страдания“, чието ново издание беше представено на пресконференция в София на 2 февруари 2016 г.Книгата се издава с подкрепата на Културен център „Евгений Босилков“ град Белене. Огойски замисля да опише страданията на лагерниците когато е в Шуменския затвор.
„В книгата са описани 8 300 съдби. Разкарваха ме в шест затвора и 2 концлагера, което ми помогна да съпреживея всичко с тези хора, и да донеса съдбите им“, казва авторът на книгата Петко Огойски. На 19 години е обвинен по чл. 99 г от НК за ръководство на революционна група и за реставриране на „черното фашистко минало“. Това бяха, по думите му, стандартни обвинения за съдените в края на 40-те години. Неговият университет се оказва Шуменскияг затвор, където цензурата е по-слаба. „Ние бяхме оценени като непоправими и влизахме в първа категория. Имахме право на едно писмо на три месеца, на колет не по-голям от 4 кг и на свиждане от 5 минути“. Измисля си собствена азбука и съхранява записките си във вътрешен джоб на пуловера. След излизането от затвора обикаля страната за да опише съдбите и на други репресирани.
От две, три години, с помощта на културния център в Белене се работи по създаване на музей и пантеон на жертвите на комунизма .„Историята се пише от документи, а Петко Огойски е жив неин свидетел.“, заяви отец Паоло Кортези, председател на Културен център „Евгений Босилков“. Паметта според него не се състои само в събиране на фактите от миналото, но и в тяхното осмисляне и предаването им на обществото чрез работата с различни институции.
През пролетта предстои издаването на още книги с помощта на Културния център „Евгений Босилков“.
