Loading...
Гьобелс подкрепил дейно филмовата кариера на фигуристката Соня Хени
Преди 80 години, на 6 февруари 1936 година, в германския зимен курорт Гармиш Партенкирхен, било дадено началото на четвъртите Зимни олимпийски игри, оказали се последните преди началото на Втората световна война. Следващите щели да се състоят едва през 1948 година в Сейнт Мориц.
Електронното издание на Gazeta.ru ни припомня историята, връщайки ни назад към малко познати за широката общественост факти от онези времена.
Както е известно идеята за провеждането на съвременните олимпийски игри идва от французина барон Пиер дьо Кубертен – човек идеалист, който дори смятал, че спортът трябва да остане извън политиката. Още в началото на новия век думите му обаче щели да бъдат опровергани… Заради избухването на Първата световна война били отменени Олимпийските игри, които трябвало да се проведат в Берлин, а германските спортисти вместо на спортната арена, заминали за бойните полета. След края на Голямата война не само германците, но и техните съюзници – България, Турция, Австрия и Унгария, били изолирани от международната спортна сцена. Изолацията се посрещнала особено болезнено от германците. „Когато се упражнява на международно ниво, спортът води до проява на националния дух“, заявил германският политик Карл Дим, който щял да се превърне в един от основните радетели за провеждане на зимната Олимпиада в Германия. Съкрушен, че германските младежи не можели да участват на олимпийските игри, той организирал по тяхно подобие „Германски игри“. Дим не изключвал възможността в бъдеще германските спортисти въобще да загубят мотивация да участват в международни спортни мероприятия.
Постепенно Дим започнал да изнася речи по време на събрания на „Хитлерюгенд“ и да публикува спортни репортажи във вестник „Дас Рейх“, който бил под контрола на райхсминистъра на пропагандата и образованието Йозеф Гьобелс.
През 1928 година, Германският олимпийски комитет поискал връщането на спортистите на международната сцена, а на следващата олимпиада в Амстердам, страната се класирала на второ място. След това Германия подала кандидатурата си за организиране на Зимните олимпийски игри през 1936 година. За домакини се кандидатирали още Рим, Будапеща и Барселона. В края на краищата Германия печели битката с Испания с 43 на 16 гласа, и така Гармиш Партенкирхен (тогава две отделни градчета) станал домакин на съревнованието. Не всички германци обаче посрещнали с одобрение организирането на предстоящите игри, тъй като страната се намирала в криза, а организацията им била свързана с огромни разходи. През 1933 година, на власт в Германия дошъл Адолф Хитлер, който не изгарял от желание да организира игри, в които щели да се състезават арийски и неарийски спортисти. Гьобелс обаче успял да убеди фюрера, заявявайки му, че игрите щели да повишат реномето на Третия райх на международната сцена.
„За евреи и кучета – вход забранен“
След идването на нацистите на власт, повечето страни поискали игрите да не се провеждат в страна, където евреите и негрите се считали за расово неравноправни. Някои знаменити по онова време спортисти, като французите Андре и Пиер Брюне, се отказали от участие в зимните игри.
Според историята, веднъж шефът на МОК Анри Латур, заявил на фюрера, че надписи „За евреи и кучета – вход забранен“ в Гармиш, не отговаряли на олимпийските традиции. Хитлер възразил, че не трябва да се учи домакина как да си подрежда къщата. „Когато знамето с петте кръга се издигне над стадиона – това вече не е Германия, а Олимпия. Тогава ние сме домакини“, възразил Латур. И Хитлер наредил да се премахнат табелите по време на игрите. Въпреки това, международната общественост не отстъпила и поискала преместване на игрите в Барселона. Тогава МОК изпратил специална делегация в Германия, за да установи дали провеждането на игрите няма да противоречи на възприетите ценности. Нацистите умело успели да убедят делегатите, че са премахнали всички антисемитски надписи и дори правителството решило да включи в германския отбор фехтовачката Хелене Майер, която по баща била с еврейски произход.
И на Летните олимпийски игри в Берлин тя спечелила сребърен медал, а на почетната стълбица застанала облечена в спортна форма със свастика и отдала нацистки поздрав при награждаването, нещо което било подложено на остри критики от Нобеловия лауреат Томас Ман. Нацистите също заявили на представителите на Международния олимпийски комитет, че възнамеряват да включат в хокейния отбор на страната евреинът Руди Бал, премълчавайки това, че състезателят се съгласил да участва само ако му бъде позволено да напусне страната със семейството си след края на игрите. В Германия дошъл и вече престарелия барон дьо Кубертен, който заслепен от размаха в организацията на игрите и чистотата по улиците на германската столица заявил, че Германия трябва да организира игрите. Нещо повече – изявил желание да завещае правата върху книгите си на Третия райх.
И така на 6 февруари 1936 година започнали четвъртите Зимни олимпийски игри. Малко преди старта им, Хитлер издал специален указ за прочистване на Гармиш от всякакви вредни елементи. От града били изгонени всички проститутки, а сервитьорките и танцьорките в местните заведения минали щателна проверка за това дали не са болни от сифилис. По този повод официалният спортен вестник на Райха написал: „Колко труд, време и лични жертви коствало това на хиляди германци“. Церемонията започнала с парад на 28-те страни участнички, сред които и България със седем спортисти, които дефилирали под звуците на химните си и погледа на нацистката върхушка. Изненадата дошла най-накрая, когато всички делегации отново трябвало да преминат през стадиона. Когато преминала австрийската делегация, вместо с олимпийски поздрав, Хитлер бил поздравен с нацистки поздрав и възгласи: „Вие сте и наш фюрер!“. И според съвременици, Хитлер удостоил спортистите с лек поклон, отправяйки след това взор по посока на Австрия. Подобни жестове дали хляб за най-различни спекулации, а по време на игрите в медиите се обсъждала съдбата на Австрия, която щяла да се реши само след две години.
В звезда на игрите се превърнала норвежката фигуристка Соня Хени, която поставила началото на използването на елегантни къси поли в този спорт. Получила златния си медал лично от Хитлер, а след края на игрите се съгласила да обядва с фюрера в личното му имение. По-късно Хени започнала филмова кариера, а със реализирането на първия и филм -„Една на милиони“, се заел лично Йозеф Гьобелс. В крайна сметка победител в игрите станала Норвегия пред Германия и Швеция. И още един малко известен факт – тези игри станали първите, за които се организирала щафета с олимпийския огън.
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
Снимки: Gazeta.ru/Wikipedia
