За това колко малка или голяма е Холандия

Малка или голяма страна е Холандия? Това е като да попиташ някой, дали вярва в съществуването на философския камък или в извънземните. За разлика от тях Холандия може да се види, въпреки това, отговорът на този въпрос не е еднозначен. За онези които познават ниската земя, тя може да се определи като малка. За други която не я познават тя е голяма. Сред самите холандци няма начина не откриете такива, за които е голяма, и такива които казват че е малка.

„Ние сме малка страна, и затова трябва да можем да говорим на много езици“, ми казва скромно Арнд. Срещам двамата с Ерна в едно съвършено непознато място на Айндховен- квартал от малки кокетни къщички с прецизно оформени в елегантни лабиринти градини. Не успявам да им се насладя истински, защото отчаяно издирвах един хотел. Времето минаваше, а аз се въртях в кръг и идея си нямах къде сред еднообразните къщи може да е. Оказа се скрит зад „зелена преграда“ от растителност. Околният парк го пазеше от чужди очи, а аз имах усещането, че въпреки престоя ми в Айндховен не го познавах толкова добре, колкото ми се искаше. А, да не забравя сърдечно да благодаря на Арнд и красивата Ерна, които споделиха издирвателските ми усилия. Успокоих се, че не съм единственият, за когото намирането на въпросния хотел, за което не помогнаха нито интуиция, нито GPS Това бе направила чаровната англичанка Аманда от прессофиса на Copa Cogeka- най голямата организация на фермерските съюзи в Европа. Издирването на неоткриваеми неща в чужда държава си има и своя плюс за повишаване на езиковата подготовка. Като повториш нещо 15 -16 пъти, е изключено на 17-тия да не те разберат.

А поне по показател:брой стартъпи Холандия наистина е голяма, и дори изпреварва Германия. Признаха го и германски, и холандски колеги.Рядко се случва точно представители на двете нации да са на едно мнение.

Попаднал сред колегите, веднага намирам радушен прием от всички и особено от тези от Австрия и Швейцария, радващи се на това че се намира още някого, с който да поговорят на немски. От тях разбирам, че печатните издания в Западна Европа претърпяват истински бум. Явно земеделските производители предпочитат да получават информацията на хартия. Швейцарският колега например работи във вестник, радващ се на 60- страници да показва новостите. Почти всички колеги се оказват тънки познавачи на политиката на ЕС в аграрния сектор, и за тях отразяването на събития като срещата на ресорните министри в Общността едва ли е новост. В Австрия научавам например, че тяхната земеделска комисия се събира веднъж на месец. Колегата от австрийския Landwirt се усмихва разбирайки защо българските депутати се „трудят“ доста по често на полето на земеделските теми. Казвам че у нас все още има закони, които трябва да се съобразят с европейските, а и депутатите не винаги приемат правилните закони, та се налага преработването им. От датския колега пък разбирам, че не само българските животновъди са зле, но и датските. Ниските цени на млякото от порядъка на 26 цента и увеличаващите се разходи поставят под въпрос съществуването на малките фермери. Друг сектор който поради липсата на финансиране от ЕС е спрял е възобновяемите източници. В Дания например искат да произвеждат 50% от енергията, от източници като слънце, вода и биогаз, но за сега възможностите за това са около 20-25%.

Мартин Иванов

София – Айндховен

Ей такива сиренца опитаха аграрните министри на ЕС, опитах ги и аз 🙂