Loading...
Мисля, че споменах вече, и то неколкократно, че холандците са доста практични хора, но в случая практичността им се доближава до съвършенството, съчетавайки комфорт и технологии. Това си мислех сутринта, пътувайки с влака от Айндховен за Маастрихт.
Тъй като времето се влошаваше, и без да предполагам, че тук ще е още по зле, се насладих на интернета в удобното влакче и на възможността да получаваш в реално време информация за това къде се намира тренът.Това го няма дори в германските железници. На финала на пътуването, преминало повече от спокойно, срещам чаровна жена, която всъщност не разбрах дали е холандка или белгийка, която се опитвам да запитам къде се намира центърът на града. „О, това е любимият ми град“, вметва едно момиче, подочуло разговора ни. Той продължава и на перона на гарата. Изведнъж, разбирайки откъде съм, жената започва да брои безупречно 1.2.3 …на български, да повтаря „Добър ден“ и „Добре дошли“:)))) „Имам приятел българин, и от него поназнайвам езика. Аз много обичам българите“, казва с широка усмивка тя. После я питам за това как е на холандски Добро утро, и споменавам между другото, че е сходно с немското произношение. „О, но аз знам и немски език“, продължава жената, и разговорът минава на езика на Гьоте, а аз й обяснявам защо и от кога съм тук. Явно знанието на повече езици също е част от холандската практичност. После си пожелаваме късмет и хубав ден, отново минавайки на английски.
Дори и красив, Маастрихт е скрил красотата си зад водната завеса на изливащият се дъжд. Едва се добирам до центъра, за да направя няколко снимки. Срещам твърде малко хора, но и тук, ако си мислите, че няма велосипедисти – лъжете се. Момиче с огромен чадър, но на две колела въпреки пороя събира мислените ми овации и възхита. Реката в центъра така се е разляла, че не се вижда брегът. Опитвам се да помоля някого за снимка, но само един японец се престрашава в лошото време.
Мартин Иванов
Айндховен-Маастрихт
