Тръгвайки за Румъния, едва ли можех да предполагам, какво приключение ми предстои да преживея. Заедно с колеги от цяла Европа освен до планираните ферми и стопанства ни предстоеше да достигнем до едно дивно красиво място, пресичащо 45-тия паралел – Делтата на Дунава. „Да се опише е невъзможно. Идете и я вижте със собствените си очи“, пише за тази необикновена екосистема, шведският писател Олаф Ериксон.
И ние отидохме, видяхме и се насладихме на малка част от флората и фауната там. Отправната точка е град Тулча, където почти няма места от корабчета по кейовете край реката. И ние се отделихме от брега, радвайки се на ароматите, шумовете и хладината, които идваха към нас от водите и крайбрежието. Навлизайки в многообразието от канали, ландшафтът пред нас се изменяше непрекъснато и не смогвахме да запечатаме сменящите се картини на фотообективите и камерите. Бреговете се изпъстряха с върби и тръстики – основната растителност в Делтата, дом на пеликани,чапли и патици, които, смущавани от приближаването на лодки и малки корабчета, току прелитаха от единия на другия бряг, или изплашени прекъсваха дневния улов. Както някой отбеляза, те летят за удоволствие само за нас.
Напредвахме бавно, като с навлизането във вътрешността на Делтата, каналите изникваха от всички страни, на моменти оформящи причудливи водни кръстопътища. Трябваше да изминем близо 40 километра, а до вливането на голямата река в Черно море оставаха още толкова. По-късно, от нашия гид Иван Патцаичин – четирикратен олимпийски шампион по кану, щяхме да научим, че различни неправителствени организации се опитват да върнат на природата около 30 хил. ха обработваеми земи в Делтата, чиято обща площ е 3 346 кв.км. По времето на комунистическия режим преди 1989 година, в района на Делтата е разрешена селскостопанска дейност и това създава сериозни проблеми пред опазването на екологичното разнообразие. Интересен е фактът, че тук е най-голямата площ с тръстика на Земята. Това е място, където гнездят близо 260 вида птици и важен пункт на прелитащите от Азия и Африка към Европа. Делтата пресича 45-тия паралел и се намира точно на средата на пътя между Екватора и Северния полюс. Разнообразието на фауната е не само във въздуха, но и във водата, където обитават около 100 вида риби. Сушата пък се обитава от зайци, рисове, вълци и глигани. Многообразието от видове се допълва от норки, видри и ондри.
С напредването на времето навлязохме все по-навътре в тази необикновена по рода си екосистема. За да достигнем обаче до най-красивата част, същинския център на Делтата, ни предстоеше вълнуващо пътешествие с канута. Трябваше да се подредим в три канута по 11 души, а останалите щяха да пътуват с по-малка лодка. Попаднах в „отбора“ на Пеликаните и под вещото ръководство на капитана тръгнахме на едно необичайно приключение, в което трябваше да покажем освен добра концентрация и воля, и екипна работа.
Благодарение на канутата успяхме да се доближим до изключително красиви части на Делтата, а на места водата сякаш се сливаше в едно с брега, покрита с плътен килим от растения в различни нюанси – от зелено, през жълто, до кехлибарено. Успяхме да се насладим на истинската красота на природата, а самотата и тишината се нарушаваха единствено от звуците на птиците.
По време на пътешествието из Делтата спряхме в селцето Мила 23. Колегите гадаеха откъде ли е дошло името му. И ако за името не се знае какъв е точният му произход, то за обитателите му разбрахме, че са потомци на руски староверци, преселили се преди повече от 200 години. Къщите в селото са оцветени основно в синьо и бяло, с много интересна орнаментация. Гостувахме в дома на Лучика, която е част от Асоциацията на жените от Делтата, поставила си за цел да съхраняват местните традиции в селото. Част от тях бяха музиката и песните, изпълнени от ансамбъл в местното читалище.
Лучия ни посрещна с оригинални местни храни, току що опечена пита тиквеник, рибни специалитети и зеленчуци. Slow Food движението, оказа се, е достигнало и до това необичайно кътче, до което основно може да се стигне по вода. Коли тук няма да намерите, но пък местните си имат средно училище, два магазина и местната кръчма, която е като истинска „социална мрежа“, но не виртуална, а реална.
Тръгнахме си изпълнени с много симпатии към хората от това китно селце. На връщане към Тулча ни предстоеше да се насладим на „танца на ято пеликани, на пурпурния залез на Делтата, да преживеем кратка буря и да приключим това незабравимо пътешествие с танци на палубата, току до хвърлянето на котва на пристана в късните часове преди полунощ…
