Loading...
Нарасналото медийно отразяване на екологични казуси е чудесен повод да си изясним някои понятия, за да е ясно кое какво значи.
„Екологията“ е биологична наука, която изучава живите организми и взаимодействията им с неживата среда. Тя дава знания, които могат да бъдат използвани за различни цели. Обикновено завършилите специалност „Екология“ се занимават с опазване на околната среда или отделни нейни компоненти.
„Околната среда“ е всичко, което ни заобикаля и където живеем. Опазваме тези нейни качества, които имат значение за нас хората – чист въздух, води, почви и всичко в природата, от което имаме пряка или непряка полза. Качествата на околната среда са ресурс. Въпреки някои специфики, управлението им като цяло се подчинява на същите икономически закони (реалното поведение на хората) както всеки друг ресурс.
„Опазването на околната среда“ е антропоцентрична дейност, която изисква познания както по екология, така и по физика, химия и икономика. За съжаление, последното напълно отсъства при повечето еколози. Точно затова те често не са адекватни пазители на околната среда.
„Природозащитата“ е дял от опазването на околната среда, който се занимава с опазването на живата природа или комплекса от живи организми на планетата. Тук възниква противоречие, което предизвиква силен конфликт. От едната страна стои хуманната логика, според която човешкият живот е най-висшата ценност и всяко наше действие трябва да цели запазването и подобряването му. Това практически означава, че природозащитата е ограничена до стъпката, в която създава пряка или непряка стойност за хората. В момента, в който опазването на друг вид, екосистема или територия води до повече вреда, отколкото полза за хората, то просто не би трябвало да се случва. Защото засяга приоритет от по-висш порядък и влиза в конфликт с него. Тази логика създава ясен ред и алгоритъм за вземане на решения. На нея дължим огромния напредък, който човечеството е реализирал в опазването на околната среда в последния век и тя бива следваната от всеки професионалист в областта.
За някои хора обаче – наричани най-често „еколози“ или „природозащитници“ (англ. environmentalists) – природата носи някаква висша стойност, която надхвърля ползата за хората и заслужава за бъде опазвана просто, защото съществува (англ. intrinsic value). За тях „дивата“ или „девствена“ природа е най-висша ценност, тоест те гледат на човешкото въздействие или присъствие като на нещо негативно, срещу което трябва да се борят. А природата или конкретни нейни представители като животински видове, реки, планини и други придобиват „права на съществуване“.
Тук настъпва хаос, защото липсата на ясни принципи и приоритети практически води до неяснота кое е правилно и кое не. Стига се до разнопосочни решения и действия, някои от които са дълбоко антихуманни. Примерите са безброй и за съжаление стават все повече. В най-крайните си варианти, това мислене достига до призиви за признаване на „Природата“ за юридически субект и за отказ от деца – все с цел „опазване на планетата“ от хората.
Та така. Надявам да става ясно кой за какво се бори и какви са крайните ефекти от някои действия.
