Loading...
В постигане на хармонията, на онова истинско дзен състояние, в което душата и тялото се сливат в едно, източните народи търсят равновесието в движенията, в усещанията и в разбиранията между Ин и Ян. И чрез всяко едно практикувано изкуство, те търся тази хармония. А каква по-добра демонстрация за това има от съвместяването на две от тези изкуства, в опит да усетим и да се докоснем до тази хармония – от изкуството да приготвяш чая и в същото време да следваш пътя на буквите по време на Festeaval 2018.
И докато Венелина Петкова демонстрираше пред публиката уменията и в китайската чаена церемония по приготвяне на Гун Фу чай, художникът Силви Велев от Тайджи Академия ни потопи в безбрежното и магнетично изкуство на китайската калиграфия, в което няма край- има само начало.
„Това е чай с лек аромат на бамбук, и по време на церемонията се правят много запарки, като целта е да се извлече най доброто от него“, разяснява Венелина. Чака се всяка следваща запарка и се следи как се променя аромата на чая. Движенията по време на чаената церемония наподобява тези при калиграфията. Поднася се в арома чашки от специална пореста глина.
Сред тайните на калиграфията
В рисуването на китайските йероглифи има три основни стила–образцов наречен „кайшу“, „синшу“– делови бързопис като йероглифът „син“ се превежда като пътешествам. Този стил се явява преходен към бързописа наречен „цаошу“ известен още като „тревисто писмо“. За да го демонстрира Силви рисува пред мен йероглифа за дракон в трите изброени стила. Така нагледно могат да се видят различията между официалния и останалите стилове, в които йероглифът се променя и опростява но не губи значението си. Най-предпочитаният за калиграфите поради своята разчупеност е стилът „син шу“, тъй като в него се съчетават хармонията и свободата защото творецът не е принуден да спазва строги правила, но в него все пак се търси вътрешен баланс. Най-известния текст в този стил е поемата „Павилионът на орхидеите“ на Уан Сиджъ (303-361 г.).
Йероглифът обозначаващ дракон, изрисуван в три различни стила
„При последния стил всички чупки са замазани, а йероглифът е съкратен“, разяснява художникът. Калиграфията винаги е съпътствана и от специален печат, своеобразен подпис на художника върху неговото произведение. При рисуването използва четка с косъм от коза, но калиграфите използват и други видове четки с косъм на катерица, на заек или вълк в зависимост от направлението в китайската живопис. Художниците избират вида на четката според йероглифа който ще рисуват, като се съобразяват и с вида на хартията. Като нейни изобретатели китайците са измислили и най-различни сортове хартия. Тушът се приготвя от въглен и смола. Китайските йероглифи имат осем основни линии, но най-сложното според Силви е изрисуването на точките, „Взимайки четката трябва да направите първо едни точки, но не винаги нещата се получават както трябва“, разяснява той.
Линиите на йероглифите символизират стъблата на бамбука
Причината е, че с четката много трудно можеш да оформиш структурата на дадена точка. Това по думите му е свързано със специфични движения на четката в пространството на точката, така че да се получи вътрешната структура и да се изнесе четката в дадената посока. Линиите на даден йероглиф сами по себе си представляват връзки между различни точки. Чертите на йероглифа символизират стъблата на бамбука. Обучението по калиграфия винаги започва с рисуването на две кардинално различни точки. И в калиграфията се спазват някои стриктни правила при които чертите на йероглифите трябва да се рисуват от горе надолу, от вътре навън и от ляво на дясно, защото смисълът на китайската калиграфия известна като шу фа е именно спазването на правилата при изписване на йероглифите.
