Loading...
Плантации с ябълки опасват бреговете на Бодензее
Германската част на Бодензее е синоним за една чудесна природа, но и за интензивното отглеждане на плодове. Ландшафтът около езерото е доминирано от ябълкови плантации. Александра Клайн и нейна докторантка отиват до една подобна плантация за да търсят насекоми.
Тя се числи сред експертите по пчелите в Германия, но въпреки това в тази градина не успява да открие нито една пчела. „Чрез пробата която взехме в тази плантация, установихме, че тук почти не са останали насекоми. Намерихме малко кожестокрили, малко мравки и това беше всичко“, казва специалистката. Това означава според нея, че в плантацията липсват достатъчно хранителни ресурси за да се завъдят пчели. В Германия се срещат почти 550 хил. вида пчели, и въпреки това за почти никой от тях не съществуват условия за живот в тази плантация. За да е допустима една среда за тях са необходими да са налице точно определени предпоставки. Без наличието на такива на подобно място биха могли да виреят само непретенциозни медоносни пчели. Това определено носи рискове, защото овощарите стават зависими само от точно определен вид пчели. „Ако поради заболявания или други причини като лоши климатични условия тези пчели не могат да вършат работата си само една година, тогава дърветата няма да бъдат опрашени“, казва Александра. Тя е песимистично настроена за бъдещето на насекомите.
„Мога да си представя, че това изкуствено опрашване на дърветата, което се практикува вече в Китай след не толкова далечно бъдеще ще дойде и тук“, продължава тя. Причината за изчезването на насекомите не е само една Но една е преди всички останали, употребата на средства за растителна защита. В това са единни редица учени. Голям проблем пред запазване света на насекомите е индустриалното земеделие със своите монокултури. Изкуствените светлини от използваните безброй лампи и интензивния трафик на превозни средства убиват милиарди насекоми. Не на последно място сред причините е силното изменение на климата, на което хиляди видове бръмбари и буболечки не могат да се нагодят. От научна гледна точка пестицидите са сред главната причина за измирането на един цял микрокосмос. Въпреки това продължават да се ползват масивно.
Един от фермерите който развива индустриално модерно земеделие е Ерих Гусен. Убеден е, че без използване на пестициди населението на федералната република не може да се изхрани. За това как да използва отровите му помага специална компютърна програма. „Използваме средства за растителна защита за да са здрави растенията.и с тяхна помощ се борим срещу такива неприятели като Церкоспора или ръжда по цвеклото“, казва фермерът. Компютърната програма му позволява да разбере дали приложените средства за борба с вредителите са дали нужния ефект или не. Той е земеделски производител с екологично самосъзнание, но въпреки това не може да се откаже от употребата на средства за растителна защита. Твърде голям би бил риска да загуби напълно своята реколта. В стопанството си е складирал средства за над 1000 евро. За производител като него това е свързано с интензивни разходи. „Разделил съм ги на различни категории- хербициди, пестициди, фунгициди и инсектициди“, казва Гусен. Подобни количества препарати според него са достатъчни за една дворна градина, но не и за стопанство като неговото.
За екологичните организации обаче подобни количества все още са достатъчно много, за да бъдат изправени фермерите на позорния стълб. „Ние сме сред виновниците за това което се случва и за измирането на видовете“, признава фермерът и апелира за споделяне на отговорността за това с потребителите. Обществото според него трябва само да избере пътя по който иска да върви. Да произвеждаш земеделска продукция на изгодна цена и то без да използваш пестициди е трудна задача. За да демонстрира на дело това, Ерих Гусенпоказва част от площите, които е засадил с картофи, които не е третирал с химикали. „Заради това, че тук не съм ползвал препарати почти всички растения са нападнати от вредители“, казва той,докато показва какви щети е нанесла една гъба, чието разпространение е в начална фаза, и ако не се вземат мерки, реколтата от картофи може да бъде напълно унищожена.
Историята познава случаи когато е настъпвал глад при условие, че не са използвани средства за растителна защита. За това все повече се поставя въпроса за използване съобразени с околната среда пестициди. Матиас Лийс изследва последиците за организмите в отровените от пестициди води попаднали в тях от обработваемите площи. Тества какви са позволените стойности на съдържание на отрови в почвата и водите. За целта в лайпцигския институт Хелмхолц е създал специално опитно поле. „Когато искаме да измерим действието на пестицидите, бихме си помислили първо, че ще отидем до едно поточе или някъде, където ще видим какво се случва“, казва експертът . Проблемът според него е че това е невъзможно да се направи, защото много и най-различни фактори оказват влияние на организмите в подпочвените води. Към момента влиянието на пестицидите върху насекомите може да се изследва само в лабораторни условия. Условията в природата обаче са още по-комплексни, защото в свободни условия насекомите трябва да търсят храна, да се възпроизвеждат и да отстраняват враговете си. Те могат да правят това, ако са абсолютно здрави. Модерните пестициди обаче поразяват насекомите в десетократно по-ниски дози от използваните в миналото препарати за растителна защита. Ето защо според Лийс граничните стойности на употреба на химикалите често се разминават с реалността. Пълен отказ от използването им обаче е проблематичен. „Разбира се може да се развива земеделие без отрови, и пример за това са биопроизводителите, но това ще означава по-скъпа продукция и по-малки количества“, казва специалистът.
За да се запази обаче светът на насекомите са нужни компромиси, не на последно място и от страна на потребителите. Заедно с екипа си Матиас Лийс работи върху нови резултати, които да позволят по-прецизната употреба на химикали, като се надява че ще получи разбиране от страна на службите за контрол на употребата им и от производителите. „Въз основа на резултатите ни можем да определим каква концентрация на пестицидите е вредна за организмите, и каква не. Важното е тази информация да се пренесе в практиката, да се даде възможност за употребата на пестициди в подходящите стойности“, смята Лийс.
Превод: Мартин Иванов
По материали на zdf.de
Снимки: zdf.de
