След Освобождението България не стана руска губерня

Не благодарение на Европа, а благодарение на българския народ и неговите държавници

Преди 10 години, когато трябваше тържествено да отбележим с целогодишни събития, филми и концерти 100-годишнината от обявяването на Независимостта на България, съветският васал Георги Първанов, алиас Гоце, покани Путин у нас и обяви „Година на Русия в България“! За този позор и това национално унижение, граничещо с национално предателство, Гоце трябваше да бъде натирен с камънье и дръвье вън от Президентството и съден за провокация и държавна измяна! Ами, ами! Вместо това бе уволнен Иво Инджев, че си пoзволява да пита какви ги вършат задкулисно Първанов и Манджуков, а медиите търчаха да отразяват посещението на кагебисткото джудже Путин, станало президент по волята на руската мафия.

Сегашният пък, Боже, пази България, държавен глава Румен Радев си позволи в годината, когато се навършват 110 години от обявяването на Независимостта отново да засвидетелства покорно и унизително чинопочитание пред Московията и окаяните й управници. И взе, та покани в България едно третокласно ченге, облечено в расо и накипрено като паун със злато и пера, за да му коленичат и целуват ръка с вицепрезидентката Йотова пред очите на цял свят, че и да слушкат чинно как един накаквец ги ругае като провинили се ученици!I to ne kyde da e, a в Президентството на България!

Нещастници, да бяхте прочели поне какво пише не друг, а генерал Тотлебен!
Ей ви го първо на руски, макар че вие ни български, ни руски знаете с тия полирани мозъци!

Умнейшие русские генералы XIX века и вообще не считали нужным завоевание Константинополя.
Знаменитый Тотлебен, фактически командовавший русскими войсками в пору войны 1877-1878 годов, шел даже и дальше. Он писал 6 января 1878 года с театра военных действий:
„Мы вовлечены в войну мечтаниями наших панславистов и интригами англичан. Освобождение христиан из-под ига ислама – химера. Болгары здесь живут зажиточнее и счастливее, чем наши русские крестьяне; их задушевное желание, чтобы их освободители по возможности скорее покинули страну. Они платят турецкому правительству незначительную подать, несоразмерную с их доходами, и совершенно освобождены от воинской повинности. Турки вовсе не так дурны, как об этом умышленно прокричали: они народ честный, умеренный и трудолюбивый“ (Русская старина. Ноябрь, 1886. С. 468). „История русского империализма“ вообще пока не написана. В ней окажутся и факты совершенно неожиданные.

На 6 януари 1878 ген. Тотлебен, командващ руската армия по време на войната от 1877-1878, пише от мястото на действията:

« Освобождението на християните изпод игото на исляма е химера. Българите тук живеят по-заможно и по-щастливо, отколкото нашите руски селяни; тяхното задушевно желание е техните освободители по възможност по-скоро да напуснат страната. Те плащат на турското правителство незначителен данък, несъразмерен с техните доходи и са напълно освободени от военна повинност. Турците не са такива глупаци, както за тях умишлено се крещеше – те са народ честен, умерен и трудолюбив. »

Моят коментар: българите, разбира се, са искали и са били в правото си да искат своя независима държава без корупцията, бюрокрацията, насилието и изостаналостта на Османската империя. Но е факт, че руските селяни са били далеч по-несвободни и близки до робството в сравнение с българите. Освен това руско-турските войни са отворили очите на българското население какво представляват „братушките“.

Или да прочетете думите на Артур фон Хун…

Артур фон Хун: След Освобождението България не стана руска губерня не благодарение на Европа, а благодарение на българския народ и неговите държавници

„Но русите не искаха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като самостоятелна държава, а като руска губерния.
Българите се убедиха твърде скоро, че Русия обича много България, но не и българския народ.
Великите сили в Берлинския конгрес не си създадоха много главоболия за бъдещето на България и Източна Румелия. Те знаеха твърде добре, че тези две области ще станат рано или късно руска губерния. Договорът на Сан Стефано се измени само по формата си, но не и по естеството си. Европейската дипломация знаеше добре, че Русия иска да използва България и Източна Румелия като авангард за Цариград.
Тя допусна Русия да свърши спокойно работата си и чакаше по-благоприятни времена…
Европа не спря похода на Русия към Цариград, а само го отложи. Да, Европа създаде още по-здрава почва за Русия и за бъдещите ѝ планове. Ако сетне не излезе всичко така, както желаеше Русия, това не е по вина на Европа, а на българския народ и държавните му мъже.“