Храните за Юлита Вайткуте са като свят на чудесата
Литовската художничка Юлита Вайткуте създава едни необикновени картини, не с бои а със разни храни. За нея това е едно преходно изкуство, което накрая изчезва, защото произведенията или биват продадени, или изядени. След като завършила образованието си в Литовската академия по изкуствата, се превърнала в истинска звезда в социалните мрежи.
„Те са много важни в днешно време, и са моята своеобразна галерия. В социалните мрежи получавам обратна връзка от почитателите на изкуството ми, и в тях съм направила първите си крачки като творец“, казва Юлита. Нови материали за необичайното си ядливо изкуство намира из магазините в литовската столица Вилнюс. Последно се е спряла на бонбоните, материал, от който на зъболекарите биха им се изправили косите. „Храните за мен са като един свят на чудесата“, признава тя.
Обект на последната и творба е не кой да е, а самият Алберт Айнщайн, чийто образ ще е пресъздаден от толкова много сладки неща. Въпрос на вкус, но не само във физиката. Понякога Юлита си похапва от своя материал, но едва ли Анщайн би имал нещо против това.
„Хората приемат за ценност само произведения на изкуството, които живеят вечно, но за мен е обратното. Изкуството е нещо временно, един вид пърформанс“, признава Юлита. Сиренето в магазина образно казано също е с пари, ето защо литовската художничка се издържа с поръчки за реклами, както и от продажбата на своите вкусни произведения на изкуството. Тя работи без скици, като се осланя на натрупания до момента опит , а нейното изкуство освен сладко и преходно е и с ясно мото: „Храната е изкуство“….