Loading...
Да, така е. Всеки от нас, всеки ден се сблъсква с подобен тип мислене и с носталгията по една „фалшива човекоубийствена система“. Въпросът, обаче е дали тази носталгия по социализъма не е защитна реакция? Най-вече на онези, на които животът им тече и изтича без да успеят да намерят в реалния живот потвърждение на онези ценности на демократичното общество, които повтаряме над път и под път. Справедливост, например.
Направете си един експеримент. Попитайте един от тези хора (но не и такъв, който е безнадеждно увреден в комунистическите си убеждения). Добре, кажи ми сега кои от следните неща не би искал да видиш в онзи социализъм, който искаш да се върне.
Искаш ли затворим границите отново и дори да разположим край тях противопехотни мини? Искаш ли да върнем жителството? Искаш ли да има един-единствен доставчик за твоя мобилен телефон, за Интернет и пр? Искаш ли да гледаш държавна телевизия с два канала, плюс руския (нали вече няма Съветски съюз)? Искаш ли книгите и вестниците са евтини като едно време и да тези дейности да са държавен монопол? Искаш ли държавата да е единствен вносител на автомобили и да купуваш такъв, какъвто тя ти достави? Искаш ли да има една-единствена партия от хубави хора, които няма нужда да контролираш и с които заедно да мечтаеш за светлото бъдеще? Искаш ли да си отидат моловете, големите супермаркети и да пазаруваш отново в ЦУМ и в държавните магазини за хранителни стоки? И.т.н. И.т.н. Нали се сещате, че ще бъде пренебрежимо малко бройката на онези, които ще се съгласят с тези условия. Най-вероятно всички останали ще поискат социализъм, но с горните изключения. Такъв социализъм, разбира се не може да има. Нито пък би могъл да просъществува дълго.
Ето защо за мен носталгията на тези хора е просто мечта за много повече държава, отколкото предполага разумното. Имам предвид разумното в главите на класическите леви. Социалдемократите, например.
Иначе съм съгласен, че това си е цяло нещастие. И за хората, които изпитват носталгия, и за останалите, които мечтаем за онова „ново справедливо общество, в което да се живее спокойно и справедливо“. И, което, което все не успяваме да изградим.
