Loading...
„Католици и православни никога не били служили заедно литургия след Схизмата“ – разправят книжници, фарисеи и КаДеСеи.
И лъжат. Като всички книжници, фарисеи и най-вече КаДеСеи. Или не знаят. Като невежите и неграмотниците.
Отслужвали са. Заедно. Литургия. Католици и православни. Станало е на 28-ми май 1453-та година. В Константинопол. Отслужили са заедно литургия, защото са видели дебелия край на тоягата.
Видели са я пред стените на града. Където тълпите на Мехмед Втори – Завоевателя са чакал знак за поредния юруш. Тогава католическите и православните свещеници се обединяват. С обща молба – пресвета Богородица да ги спаси и да ги отърве от иноверната напаст. Късно, много късно обаче. Трябвало е да го направят преди петдесетина години още. А не в тази последна, тъжна и съдбоносна нощ. На следващия ден – 29-ти май, три чАса след полунощ юрушът започва. През деня Константинопол пада в ръцете на иноверците. Последният византийски император Константин ХI Палеолог загива в меч с ръка в неравната битка с неприятеля и по-късно бива канонизиран като светец. Не като нашенските Шишмановци. Мехмед Завоевателят не унищожава православната църква. Дори й назначава патриарх. И може би затова цели пет тя става ортак и поддръжник на султанската власт. Като как така Дух Божи се предава чрез ръкополагане от помазаник на помазаник, след като първосвещеникът е назначен от султана е чудо божие някакво. Неизвестно на кой точно бог. Е чудо. Ама книжниците, фарисеите и кадесеите си нямат грижа с тълкуванията. Ще ви го разтълкуват тутакси. Сума ти канони могат да пришият към обясненията. Попитайте, например, нашите книжници, фарисеи и най-вече кадесеи като как така приелата исляма татарска подлога Александър Невски е православен светец и като как така нему е посветен най-големият български храм. Леле-мале с какви извережния от витиевати приказки, обяснения и канони ще ви залеят. Приблизително същите с които обясняват отказа си да отслужат обща литургия с папата.
Разни догми всякакви. Зад които се крият корист, инат, закостенялост и назадничавост. Нали не са видели дебелия край, чадата убоги…
