Loading...
Като каже някой, колко беше хубаво при бай Тошо и ми иде… не знам кво, да измисля машина на времето и веднага да го върна в оня рай
Може ли някой от живелите в онуй време да ми каже кое беше хубавото?
Докато нашите връстници в нормалните държави пътуваха свободно и опознаваха света, ние гледахме света през крив макарон. Стреляха ни по границите на месо. И ни тъпчеха в главите колко е гордо да си колхозник и работническа класа. Запознаваха ни с великия подвиг на някакъв кретен, дето го оставили да пази едни складове, пък той взел че ги запалил.
Там някъде наборите гледаха на живо Пърпъл и Цепелин по стадионите, ние се опитвахме да ги чуем на къси вълни по Метронома.
Там някъде младежите можеха да избират как да са облечени и как да изглеждат. Тук ни стрижеха като овци и ни навличаха в униформи. Обръсната брадата, остригана косата, печати по краката – тия неща не са творческа измислица.
Там някъде хората можеха да избират къде и какво да работят. Тук ни пращаха по разпределение. Обикновено в другия край на Родината, ако си без връзки. Връзкарството беше пътя към успеха. А там някъде – способностите.
Заплатите ни – колкото да преживяваме.
Да си купиш касетофон, дънково яке или каква да е нормална битова вещ, трябваше да се снабдиш с долари на черно за Корекома. Сиреч да престъпиш закона. После милицията те разследва, откъде имаш касетофон? За кола чакаш с години. За телефон, също. За жилище, изобщо да не говорим…
Та кое точно беше хубавото?
