Loading...
(Записки, намерени в гънките на компютъра)
На 2 май 1989 г. започва демонтажа на желязната завеса на унгарско-австрийската граница. Действията на правителството на Унгарската Народна република са координирани преди това от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (на среща, състояла се на 3-ти март с.г.). Аргументите са разработени от министъра на вътрешните работи в правителството на Немет, Ищван Хорват, и свеждат до следното: унгарските граждани разполагат със свобода на придвижване, 6 милиона от тях пътуват всяка година; на година има не повече 10 случая за нелегално преминаване на граница от унгарски граждани (най-вече заблудили се пияници и бягащи от училище ученици) и 200-250 чужденци правят такива опити; при толкова ограничен трафик изразходването на 50 милиона щатски долара (които правителството няма) за ремонт на завесата е напълно безсмислен разход.
На същата среща Немет споделя с Горбачов и плана на унгарските комунисти на проведат разговори с опозицията на кръглата маса по полски образец и пита как биха реагирали 80 000 съветски войници, разквартирувани в Унгария. Отговорът на Михаил Горбачов е следния: „аз не съм съгласен с многопартийната система… и с въвеждането й в Унгария. Но това не е моя работа. Вие сами решавате. Но можете да се сигурни, че на войските няма да бъде наредено да разгромят вашата многопартийна система“. (MOL [Унгарския държавен архив], M-KS-288-11/4458; цитат по: Victor Sebastyen, Revolution 1989: The Fall of the Soviet Empire, New York, Pantheon Books, 2009, p. 259.)
На 7 май 1989 г. в Германската Демократична република са проведени местни избори, на които комунистическата партия (Германската единна социалистическа партия) и сателитите й от Народния фронт „побеждават“ с 98,6% (в Магдебург – 99,7%, в Ерфурт – 99, в дъното на класацията е Дрезден – едва 97,5%). Но тези избори са различни от провежданите 44 години. На тях са допуснати независими наблюдатели и за първи път има свидетели, че изборите са фалшифицирани. Наблюдателите са от протестантската църква, която по конституция имат правото на наблюдава изборите. Два месеца преди изборите Берлинският пастор Райнер Епелман е поискал от властите църквата да упражни това право и те се съгласяват. Свидетелствата на протестантските наблюдатели са разпространени от Западно-германската Zweites Deutsches Fernsehen и стават основание за летните политически протести в ГДР, които свършват със събитията на 9-ти ноември същата година.
По същото време се занимава с други проблеми. На 3 май 1989 г. е прието ПМС № 19 („За правилата на организация на банковото дело“), с което се определят правилата за учредяване на частни банки с публични, т.е. на данъкоплатците средства: . През първата седмица на май започват протести на турските общности 1984-1985 г. (в Джебел, Каолиново, Езерче и др. места) с искане за възстановяване на имената, насила променени през зимата на 1984-1985 г. Това ускорява приемането на 10 май с.г. за закона за задграничните паспорти и пътуванията в чужбина. На 29 май, в 20 ч. вечерта Тодор Живков прочита половин-часово обръщение по държавните радио и телевизия, в което призовава властите на република Турция: „Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно, или желаят да живеят там“. Между 3 юни и 21 август 1989 г. 360 000 души (55-60 хиляди семейства) напускат България, много от тях продават имущественото си на функционери, близки до БКП и службите за сигурност. (В допълнение, има много сведения, че гранични и митнически властници „позволяват“ излизането от страната, след като жените им заплатят изходна виза „в натура“.) Имуществото е бързо преподадено и през 1990-те години само малко над 280 семейства успяват да възстановят собствеността си. Събитията оставят трайна следа политическия живот на съвременна България.
