Loading...
С възстановяването на БЗНС „Никола Петков“, на днешната дата преди точно 30 години започна българската нежна партийна революция.
Знам, че това иронично определение може би няма да хареса на мнозина мои приятели и съмишленици от онези далечни години. И все пак, от дистанцията на времето си струва да поразмишляваме върху този феномен.
При това феномен не само в не само в нашата, а изобщо в най-новата история на Източна Европа.
Ето ги и фактите.
След БЗНС, още на следващия ден бе възстановено БСДП (първоначално като БРДСП (о). Последваха учредяването на Клубът на незаконно репресираните след 1946 г., Гражданска инициатива на Любо Собаджиев и ФНСД. Така към 7 декември, датата на учредяването на СДС, към съществуващите от преди 10 ноември пет сдружения[*1] бяха добавени още толкова.
До края на година бяха учредени още три политически партии, които се присъединиха към СДС – Радикалдемократическа, Демократическа и Зелена партия.
В началото на годината (януари и началото на февруари) Синята коалиция набъбна с още три партии – Нова СДП, Демократичен център и ОХДЦ. Така станахме общо 16 партии и движения, докато завалиите комунисти продължаваха да си я карат само с една – Българска комунистическа партия, както все още се наричаха в началото на 1990 г.
Ще кажете – какво пък толкова!, било е време на ентусиазъм. Пиянството на един народ, дето е рекъл дядо Вазов. Вярно, доста сме били понаквасени. Защото за времето от 18 ноември до края на годината, в онова сгъстено време се състоя е д и н
е д и н с т в е н митинг в София – този на 10 декември, организиран от новоучреденото СДС. 14 декември не го бройте. Новоучредената синя коалиция така и не събра достатъчно воля, за да подкрепи живата верига на студентите. Наложи се да го направим ние, двайсетина членове на СДС, но…. в качеството си на частни лица.
Все пак на 14 декември вечерта, Координационния съвет се събра почти в пълен състав на терасата на Студентския дом, за да призове хората на площада, протестиращи срещу чл. 1, да се приберат по домовете си по-живо по-здраво.На следващия ден (15 декември) сутринта извънреден координационен съвет реши да пренасочи протеста от пл. „Народно събрание“ на пл. „Св. Александър Невски“. За всеки случай пък протестът бе преобразуван в мълчаливо бдение, панихида в памет на починалия предната вечер академик. Андрей Сахаров. И това, както се казва беше панихидата на българската нежна революция.
Вярно, имаше още един опит за такава в край на декември с насрочена от „Подкрепа“ национална политическа стачка на 28 декември. Партиите в СДС, обаче се справиха успешно и с това предизвикателство. Стачката бе предотвратена тъкмо на време.
Всичко приключи с отказа на опозицията от идеята за договорени свободни избори през март. Отново с решаващия принос на новоучредените партии в опозиционната формация.
От там нататък дойде време за ново партийно строителство. Този път в редиците на столетницата, която получи така необходимата глътка въздух и спокойствие, за си направи конгреса. И по-късно да си спомняме за нея дори и под новото име, както се пееше в онази песен на Александър Петров.
Накрая може ще попитате: а как и кога завърши партийното строителство сред опозицията?
Мога да ви кажа точната дата – 12 юли 1991 г., Дата, на която участниците в нежната партийна революция в качеството си на депутати поляха с шампанско новата Конституция. Дертлиловска[*2] , както я наричахме тогава.
[*1] Независимо дружество за защита правата на човека, Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, Независим профсъюз „Подкрепа“, Екогласност и Комитет защита на религиозните права и духовните ценности.
[*2] По имената на д-р Петър Дертлиев, председател на БСДП и член на НКС на СДС и Александър Лилов, председател на БКП/БСП.
Снимката е от митинга на 19 ноември. Автор: Иван Григоров
