Loading...
Електромобилите и зареждащите се хибриди настъпват. Очевидно имат зелена аура и са спечелили политическата върхушка, защото обещанията за премахването на двигателя с вътрешно горене и нови схеми за субсидиране на мечтания преход към електромобилност никнат като гъби след Парижко споразумение. Очертава се през 2017 г. продажбите им да надскочат 1 милион за първи път в историята.
Дори някои нефтодобивни компании вече започват да обръщат публично внимание на тази тенденция. Tesla Model 3 e вече на пазара и на пръв поглед бъдещето изглежда ясно – електромобилите побеждават.
Всъщност реалността е малко по-сложна. Масово представяни като решение за намаление на парниковите емисии, електромобилите са далеч от перфектния избор в това отношение. Производството на литиевите батерии е с изключително висок въглероден интензитет – средно около 150-200 кг. СО2 на киловатчас – който расте правопропорционално на капацитета им. Тоест, колкото по-дълъг пробег с едно зареждане прави една кола, толкова повече емисии са изхвърлени за изработването на батерията й. Нетният резултат е плачевен и ще остане такъв, докато енергийните системи не се изчистят от фосилни горива или няма радикално нови технологии за съхранение на електричество.
Полза от електромобилите обаче има, но на друг фронт – в битката за качеството на въздуха в големите градове. Защото там значение имат емисиите на замърсители като фин прах, азотни оксиди и въглероден моноксид директно при рецепиента – нашите дробове. И точно затова е изключително важно електромобилите и хибридите да навлязат бързо в ежедневния трафик. Говорим за сравнително малки градски коли, които нямат нужда от повече от 60-80 км. обхват на батерията. В този случай последната няма такъв голям въглероден отпечатък, тоест ползата е двойна. Днес, това е идеалната втора семейна кола, като най-важното условие е да имаш къде да я зареждащ през нощта. Това е моят личен следващ избор. С неизбежното падане на цените им, градските електромобили и хибридите ще заемат водеща позиция, а дизеловите SUV ще бъдат все по-често споделяни от групи потребители. Този процес ще отнеме време, но вече е започнал. Единственото, което може да го спре, е комерсиализирането на нова енергийна технология, която прави и горенето и батерията излишни.
Случайно или не, „невидимата ръка на пазара“ някакси схваща екологичния смисъл – Renault-Nissan продават големите бройки електромобили, а Toyota – хибриди. Leaf, Zoe и Prius са все представители на най-масовите класове автомобили. Стратегията на Tesla – опитът за пряка конкуренция срещу двигателя с вътрешно горене във високия клас – е колкото маркетингово брилянтна, толкова и екологично безсмислена. Лимузина с голяма батерия вече има огромен екологичен отпечатък преди още да е излязла на пътя. Там пък се бори за пазар срещу други лимузини, тоест става въпрос за лукс, бързо ускорение, висока скорост, удобство и издръжливост на дълъг път. А когато сняг забръска, пази гаража. Най-важното – от гледна точка на качеството на въздуха, който дишаме, няма никакво значение дали по магистралата лети Tesla или Porsche – когато няма рецепиент, няма и замърсяване. Така че Tesla може да прави зелен имидж, но Renault-Nissan и останалите големи играчи реално променят околната среда за по-добро.
Много ми се иска да не е така, но трябва да си го признаем – в условията на българската реалност електромобилите ще заемат сериозен пазарен дял чак след като започнат да ги внасят втора ръка от Западна Европа, тоест след не по-малко от 5-10 г. Междувременно, можем само да се надяваме, че правителството ще узрее за фундаментална промяна в данъчната логика за автомобилите и ще подпомогне прехода към по-чисти алтернативи на пушещите стари дизели.
