Loading...
И ќе ја изгубаме Македонијата
/гугълски превод от български на македонски/
Какъв смях би бил. Подигравателен? Хомерически? Злорад? Тържествуващ? Отмъстителен?
Ако примерно Гьоринг, Химлер, Гудериан, Паулус, или някои подобни на тях погледнат през адовите пламъци и видят, че руснаци и украинци се мразят и воюват помежду си, а германската канцлерка ги помирява.
А как ли биха се забавлявали султан Абдул Азис, младотурците и Кемал Ататюрк, ако се надигнат от гроба и видят, че днешна България поддържа чудесни връзки с Турция и враждува с Република Северна Македония.
А доказателството, че връзките ни са много по-братски с турците, нежели с македонците, не е само Турският поток, който се преструва на Балкански поток, макар всъщност да е Руски поток. Доказателство е примерно и това, че България наруши всички международни и човешки закони, като предаде на Ердоган неугодни за диктатурата му дейци, нещо, което Гърция решително отказа да направи, въпреки че е много по-уязвима за чужбинските преселници, които Турция би могла да отприщи към държавата им /Турция ще ни залее с нашествиници. Обяснението за позорната постъпка на българските управници. А, или какво друго беше“ не им били в ред документите на ердогановите душмани, от махленските тарикатлъци байгън/.
Не е важно кога точно Македония е започнала да се отделя от България, дали от времето на Самуил, дали от времената на Априлското въстание, което не създава Македонски революционен окръг, дали след като България отказва като държава да подкрепи Илинденско-Преображенското въстание и българите кротко и благоразумно наблюдават как съвсем близо до тях османците колят сънародниците им, наблюдават и не се намесват, щото такова било международното положение, щото така били настроени великите сили, щото не му било баш сега времето и щото така, дали след като загуби Междусъюзническата война, дали когато се пънеше да превзема Цариград за славата на семейство Кобурготски, докато сърби и гърци окупираха Македония, дали след загубата на двете световни войни, дали след коминтерновския произвол, който зорлем накара и тези, които се чувстват българи да се пишат македонци, това вече не е важно, това вече няма значение.
И Украйна е била част от Русия, а двете страни – Русия и Украйна са били някога една славянска държава, говорили са на един почти език, но сега украинците са си отделна нация, говорят на своя си език, а не на руски някакъв диалект и всички опити на путиняците да върнат нещата назад само увеличават омразата към всичко руско.
Да, били са едно време българи и македонци един народ, но вече не са. Да, имали са общ език, както са имало общ език Испания, Италия, Франция и Португалия, например, както са имали общ език украинци и руснаци, но с времето диалектите все повече се обособяват в отделни езици, това се учи още в началните учебници по езикознание, но и да не се учи, нима е толкова трудно да се разбере?
Какви точно национални цели ще постигнем, ако възпрем влизането на Македония в Европа? А? Ако те не кандисат на условията ни?
Постигаме десетилетия на омраза, постигаме продължителен, ако не и дълговечен разрив, тласкаме съседите си към Евроазиатски дължини и ширини, навличаме си неразбирането и презрението на развитите европейски държави, насърчаваме сърбоманията.
Като в същото време се самооблащаваме, че сме проявили твърдост и сме защитили националните си интереси. И сме затвърдили властта и влиянието на едно голямо общонационално шкембе, между другото.
Да предположим сега, че Македония вземе и кандиса на условията ни /което едва ли ще стане/. Какво постигаме? Пак същото постигаме – омраза. Само дето в официалните и официозни документи, предназначени за европейска употреба няма да има македонски език, а „официален език на република Северна Македония“. И влиянието на Европа ще бъде /може би, едва ли не/ по-силно от това на Сърбия и Русия.
Иначе пак ще си говорят македонците на македонски език и за величието на македонска си нация. И ще ни мразят. Нас, българите и всичко българско. Така като украинците мразят Русия и всичко руско. А ние ще се самооблащаваме, че сме се наложили. Че сме победители. Над кого сме се наложили? Кого сме победили?
Никакви победители няма да бъдем. Ще бъдем победени. Защото ще загубим нещо може би по-важно от войните. Ще загубим мира.
А иначе бяхме на път да го спечелим. Мира. И бяхме го спечелили сякаш. Защото влязохме в НАТО и Европа преди самозабравилите победители от Първата и Втората Световна /сърбите имам предвид/. Защото Западните Балкани тепърва ще се борят за онова, което ние вече постигнахме.
И откъде ни идват всички тези бели на главата? /не само тази/.
Една от причините: Оставихме въпросите на националността, патриотизма, историята, културата и цивилизацията да бъдат решавани от първични, простовати и полуграмотни политически тарикати, докато ние си се занимаваме с нашите си уж възвишени занимания. А не биваше да ги оставяме те да решават. Защото, настрана разликите в образованието, културата, начетеността, и далновидността, но когато се стигне до войни и опасности в името на национални идеали, пък били те неуместни или погрешни, то не тарикатчетата ще отидат под куршумите. Не ония скатавки, които се престориха на кьорави за да не отслужат военната си служба като Сидеров, например. /Военната служба, която е „въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин“. И не лаладжии като Джамбазки, който е се влачИ по студентските скамейки цяло десетилетие, само и само да си спести казармата. /Която е „въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин“/. Такива като него ще се пеняват по вестници, радиа и телевизии, такива като Шкварек ще дращят по социалните мрежи и няма да подлагат на опасност драгоценния си животец, Каракачанов също няма да развява знамена по фронтовете, прекалено е обемист за това, той ще развява шкембето си някъде по щабовете на дълбокия тил.
И точно тия хубостници и разните им подобни ще ме наричат национален предател, хайде сиктир бе, скатавки, кирове, пера, новобранци, зайци, смачкани дихатели.
Имам право да се изказвам точно по този неугледен и ядовит начин, защото, ако се стигне до каквито и да било жертви, както винаги ще страдат такива като мен, такива, които не са бягали от казармата и са хващали ревматизми по учения и мобилизации.
Имам право да се изказвам не само заради начетеността, образованието, културата и възрастта си, а също и защото дядо ми е воювал за Егейска Македония, баща ми за българската уж Македония и нека не уточнявам какви точно думи са думали и какво са споделяли по повод пишман шкембе патриотите и тиловите лаладжии. И нека този път не споделям спомените им за някои нашенски изпълнения в „завоюваните освободени земи“, защото голям кашмер ще бъде връ му го.
А иначе има начин България да засили влиянието си сред македонците. Със стопански напредък, култура, филми, книги, стоки, начин на живот, самочувствие, достойнство, напредничавост, широта на възгледите, но за всичко това се иска не само способности, каквито днешната ни политическа прослойка не притежава, но и „напиняне“, на каквото същата тази днешна политическа прослойка е неспособна.
И дано все тя се напъне да употреби по предназначение рехавата си мозъчна тъкан и не възпре влизането на Македония в Европейския Съюз, дано не я свърши като Кобургготите и ония техни политически придворни, заради които загубихме и Балканската, и Междусъюзническата, и Първата световна, и Втората световна война, че и самата Македония накрая, връ му.
Аре.
