Loading...
Противопоставянето, разделението не са „добрите практики”, твърди Виолина Маринова, изпълнителен директор на „Банка ДСК”
Никулденските шарани вече са изядени, костите им изхвърлени, парите от скромните семейни авоари на най-бедните в ЕС – похарчени. Българите, и в тая официално кризисна година (неофициалните у нас са вече 20), „напук врагу” останаха верни на традицията – може с малко, даже с нищо – ама от сърце. Което, за разлика от джобовете, все още остава широко – иде Коледа, Рождество Исусово.
Но по ирония на съдбата сподвижникът Му Свети Никола, закрилник на рибари и банкери, „сервира” една добра и една лоша новина за нашенската „Банка ДСК”. На връх професионалния й празник – 6-ти декември, се случиха едновременно две неща. Авторитетното списание „The Banker” – Лондон (поделение на още по-авторитетния Financial Times), я постави на първо място в световната си класация „Банка на годината”, а в София апаши обраха няколко касети от трезора на нейно подразделение в комплекс „Младост”. Вероятно по чиста случайност, следващият ден – 7 декември, съвпадна с обявения не от кой да е – от Ерик Кантона, старт на революционна му идея за бунт срещу банките в частност и управленското статукво въобще, станали според него причина за световната финансова криза.
Дали нейните измерения в България са поносими, има ли реални индикации реалната ни икономика наистина да дръпне поне малко напред през идващата 2011 г., лесно ли е и как се печелят банкови призове, проста работа ли е да се опазят трезорите у нас от местни криминални фенове на „Бони и Клайд”? За тия неща си говорим с Виолина Маринова, която освен шефка на отличената от Лондон „Банка ДСК”- България, оглавява и асоциацията на нашите кредитни институции.
Г-жо Маринова, бяхте ли предварително наясно, че „Банка ДСК” е попаднала в полезрението на „The Banker”?
– Банка ДСК печели за трети път тази награда – след 2002 г. и 2004 година. Да, знаехме предварително, и не беше лесно да дочакаме определената от организаторите дата за огласяване. Тази награда е признание за трансформацията, която сме извършили и за резултатите, постигнати през годините. Тази оценка е напълно обективна и независима, основана на стандартни критерии.
Наистина е престижно да бъдеш обявен от толкова авторитетно издание за Банка на годината за България в нелеки времена, и то на основата на анализ на такива фактори като растеж, цялостно представяне на банката, водещи инициативи, предприети през последните 12 месеца в областите на технологичното обновяване, въвеждането на пазара на нови продукти и.т.н
Коя тяхна оценка на резултатите на „Банка ДСК” според вас е била решаваща да й присъдят приза за номер едно, и то на фона на всички сложни финансови проблеми не само в Европа?
– Мисля, че цялостното представяне е било доминиращо за присъждане на наградата. Да, трудно можем да си представим как се измерва такава комплексна категория, но Банка ДСК успя освен да постигне много добри финансови резултати, да остане отправна точка за банкирането в България и да продължи да задава стандарти за лоялни и дългосрочни партньорски отношения между клиент и банка. Запазването на завоюваните позиции, поддържането на диалога с клиентите, привличането на цели поколения клиенти – това е не само историята, но и целта на Банка ДСК. Този процес е резултат от усилия, инвестиции, обучение. Както вече споменах, Банката не участва в определяне на критериите. Оценката на дейността ни се извършва на база на независим анализ и именно това е много ценно.
Интересно е дали финансовите анализатори от английското издание знаят, че в България ДСК е популярна като „Банката на народа”?
– Едва ли, но определено в категорията „цялостно представяне” влизат и характеристики на имиджа на наградената банка. Определението „Банката на народа” не е еднозначно, тъй като всеки влага в него различно съдържание. Представите и асоциациите се менят. Това, което не ми се иска да влагаме, е популистко съдържание, което поражда у хората несъответни очаквания. „Банката на народа” за мен, като човек, чиято професионална съдба е изцяло преминала в нея, е партньорът в банкирането. Неслучайно т.нар. „маркетинг на задържането” е водещ като стратегия на корпорациите напоследък.
На практика всяко българско семейство е свързано с Банка ДСК. Поколенчески така стоят нещата – бабите и дядовците си получават пенсиите чрез Банката, средното поколение е ползвало и ползва примерно кредити или други банкови продукти, а най-младите ни клиенти споделят в Twitter опита си с интернет платформата ДСК Директ.
С тая награда, образно казано, скачете доста нависоко, но за беда, тъкмо когато я получихте, стана обирът на клона ви в столичния квартал „Младост” и отнесохте солидни шамари заради инцидента от телевизия „Би Ти Ви”. Справедливи ли са? Като оставим настрана явно случайно попадналите в обсега на камерата хора, жалващи се за жалките пенсии и труден живот изобщо, кажете тия банкови поделения лесно ли е да се охраняват, колко струва това и ако рискът от посегателства действително е висок трябва ли да се закрият, независимо, че създават удобство за жителите на по-крайни квартали?
– Дали реакцията на една или друга медия на събитие от подобен характер е справедлива, не се наемам да преценявам. Това, в което ме е убедил дългогодишният ми опит като мениджър, е че само взаимодействието на медиите и икономическите субекти, особено в кризисни времена, е вярната посока. Призванието на медиите като обществен коректив е да представят една ситуация достоверно, с отразяване на позициите на всички заинтересовани страни, с внимание към ефекта, който могат да произведат. Според мен спекулирането само с негативни внушения, особено подкрепени и визуално, не носи полза на никого, а това се налага като водещ тон в последно време. Противопоставянето, разделението не са „добрите практики”.
Банка ДСК е с най-голяма клонова мрежа и водещо е удобството и достъпността на офисите ни за клиенти. Да, това положение поражда и риск. Инвестициите в сигурността на всяка банка са много големи. Технологичното обновяване на системите за сигурност е приоритет на банковите институции. За съжаление, недоброжелателите могат да бъдат много креативни и да изпреварят технологично институциите. В Банка ДСК ще продължаваме да инвестираме в сигурност и ще обсъдим прецизно по-нататъшните си стратегии.
И сега стигаме до инициативата на Кантона. Ако поне за малко забравите, че сте банков служител – при това висш, не мислите ли, че в бунта му срещу банките има основание? Хич не искам да припомням, че например всички редови, и не само, граждани на USA живеят на кредит, а тъкмо оттам тръгна прословутата финансова криза – игрите с „живите” и с „виртуалните” пари. Играта се оказа опасна, нали?
– Не ми се иска да достигаме до анти утопии – банките са наречени „кръвоносна система на икономиката”, и в този смисъл не е възможно обществото да се лиши от функционирането им. Вярно е, че банките провокираха много хора в последните години, често с непремерено поведение и излишно поемане на риск, който рефлектира върху клиентите им. Това, което на практика се случи в САЩ, е отчуждението на мега банките от крайния клиент – отношенията бяха опосредствани от много междинни играчи, което доведе не само до увеличение на цената на кредитите, но и до размиване на взаимоотношенията банка-клиент и до дефицит на доверие. Доверието е крехка категория, особено в условията на криза. Много анализатори определиха сегашната икономическа криза като криза на доверието. Затова е изключително завоевание да се съхрани доверието на клиентите. Радвам се, че това не се случи при нас, не на последно място и поради консерватизма и стриктните регулации на банките.
Някои анализатори определят сегашната финансова криза като криза, предизвикана от липса на достатъчно реалност на средства, взаимоотношения, механизми на взаимодействие, и от критична маса виртуалност. Така че – „назад към реалността”.
Да се върнем обаче в България – като човек професионално ангажиран да мери финансовото „кръвното налягане” на нашенския бизнес, оптимистка ли сте за съдбата на реалната икономика? Има ли действително хора, на които съвсем основателно да давате пари, за да ни дръпнат нагоре, да произведат нещо, не да въртят само алъш-вериш? Какви са личните ви прогнози за съотношението „Брутен вътрешен продукт – дългове”?
– Умерен оптимист съм. Не сме престанали да финансираме добре обосновани проекти с прогнозируеми парични потоци. Аз лично очаквам, че в скоро време не само експортно ориентираните, но и фирмите, които се занимават, например, с инфраструктурни проекти, ще съживят дейността си.
Има известно оживление и ръст в областта на жилищното кредитиране. Очакванията за възстановяване на икономиката на страната са общи – всички участници в процеса, както банките, така и фирмите, са заинтересовани от перспективата на икономическо оживление. Съотношението брутен вътрешен продукт/външен дълг за България към края на настоящата година е 101,4%, като в сравнение с предходната година е намаляло с 6,5 процентни пункта. За сравнение – традиционно силна икономика като Германия това съотношение е 176,8%, например за Швейцария – 378,6%; за Ирландия това съотношение е над 1300%. Така че – да си пожелаем да увеличаваме компонентата „брутен вътрешен продукт”!
