За теб!

Познаваш ли странното чувство –
сякаш си ничий и никъде
в ден излишно измислен
покълнал от сън безличен…
Приклещен от чужди илюзии,
изгубен в поредните грешки
в анимация смешна, привързан за релси –
без веригите тежки
Използваш ли тихата лудост
в строежа от каменни спомени?
Завършен… ровиш ли с пръсти
в сълзите – болка докосват ли?
С мисъл рисуваш ли име
в петното черно отсреща,
шепнеш ли с вятъра,
минал в съня ти нощеска?
Познаваш ли себе си в думите,
значи познаваш и мен…
Заровихме заедно чумите –
сега да изровиме песен. За теб!