България безразлична към икономическото бъдеще на ЕС?!
Митове и легенди, пропаганда и неразбиране, интереси и ибрикчийство, а къде е истината и Националният интерес?
Не зная как един ден историците ще напишат историята на прехода и дали ще има кой да я чете. Обикновено я пишат победителите, но дали ще има такива и на какво ще прилича България след още двадесет години преход ? Какво ще правят вождовете и техните наследници с едно полуграмотно, вторично подивяло и малобройно население? Защо самоназначилите се пастири на стадото се държат като вълци в кошара? Има ли нещо, което е възможно да бъде откраднато и да не е посегнато поне? Как със такъв политически и икономически елит ще оцелеем в един несигурен и бързопроменящ се свят на кризи и надцакване на икономиките?
Защо нямаме стратегия и сме най-бедната и корумпирана държава в ЕС?
Чия е вината? На лошият \“материал\“? Накъде ни водят слепите пастири и докога ще се влачим след поредното мюре?
Светът де факто е глобализиран икономически.Бунтът срещу глобалността е не само обречен, но всъщност доказва, че сме изправени пред свършен факт. Проблемът не е как да излезем от \“капана\“ на глобализацията, а как да оцелеем, как да се впишем, да се възползваме от предимствата и да тушираме негативите. Целият свят е въвлечен в една игра на власт и пари, на конкуренция и специализация и който си намери нишата ще оцелее, а който не- ще вегетира. Трябва да си направим SWOT анализа, да имаме цели и програма за развитие на икономиката и обществото. Опит за нещо такова, в интерес на истината, беше направен в самото начало на прехода.
Програма за унищожаване на българския народ няма. Нещо повече – такава никога не е имало. Планът Ран-Ът е съвсем нормален икономически документ, изготвен по молба на българското правителство от Националната търговска камара на САЩ през 1990 г. Той препоръчва поредица от законови и административни реформи с цел либерализация на стопанството.
Нещо повече – за огромно съжаление, планът си остава само на хартия. Не е много трудно да се види, че в България провеждането на последователна политика е голям проблем, та била тя и разписана на 600 страници от чуждестранни експерти.
Макар и написан по каноните на съмнителна доктрина, този \“план\“ щеше да е по-добрият избор, ако имаше кой да го осъществи прозрачно и с мисъл за бъдещето. До 1994-95 -та приватизацията и реформите можеха да са приключили и икономиката да тръгне. Но не би! Кандидатите за капиталисти просто нямаха толкова пари да играят честно и не искаха да допуснат чужди играчи. На тях им изнасяше да източват банките и държавните фирми, да паразитират без да произвеждат. Така хем трупаха капитали, хем обезценяваха активите на държавата. Това не е планът Ран-Ът. По надолу можете да се запознаете с него. Кликнете върху някоя маркирана глава от приложението и ще попаднете където трябва.
Истината е, че Западът се интересуваше от това комунизмът да си отиде и позволи на комунистическия Елит и ДС да си правят каквото искат. След като този Елит получи възможността да трансформира политическата власт в икономическа, той естествено забрави за светлите комунистически идеали.
И очевадно това беше целта – Конвергенция на елитите.
Това изобщо не ви учудва, нали? Гарван гарвану око не вади. Може да е куче, но да е наше. Западните демокрации общуват с доста диктатори и износът на демокрация е странно избирателен.