Кифла номер едно! – Ху дъ фак из Тереза?

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

ВигоТова е най-трудното нещо, което съм писал.

След бележките за пазар разбира се. Къде, кога и защо – това са въпросите, които си задаваме най-често, а всичко останало се леки техни вариации. Отговорите са винаги само едни – удобни. Както правим и като се срещнем на улицата: – Как си? – Добре. Никога не казваш наистина как си. Даже е машинално и по навик. Не влагаш нищо. Няма умисъл. Лицемерието не е просто лоша дума. То дори не е и нещо лошо. То е нашето спасение за нещата, с които не можем да се справим. Към момента… Поне.

Та след като целокупно хората сме прегърнали тази вяра, защо жените да са изключение? Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам жените! Без жената мъжа е като ампутиран крайник! Ама желанията, целите, всичките стремежи… това е като полюция на непълнолетен, неоправдан мозък, на мноооого сериозни медикаменти!

Имам предвид – толкова години борба за равноправие, за да може да повръщаш в мъжката тоалетна? Или, честно, ще се гордееш ли, ако майка ти е разпоретина? Че дори и само да си дава вид на такава? Наистина ли искаш да бъдеш с жена, която на втора среща идва напушена, а на първа ти споделя самодоволно колко са я отпрали и защо татуираните на гъза й коне били 5? (Щото се чука като за 5 или нещо там за пета скорост беше… невърмайнд, знам, че сте любопитни, малки извратени копелета. Всичките да се заврем в канала. Даже четох от някакъв, за някакъв, който ходи по баровете, наблюдава момичетата и после с думи маструбира върху тях, наричайки го творчество – мисля, че някой трябва да уведоми съответните органи! Не му помня името, но е представител на немската вълна.)

Та извратеняци, говорех ви за постиженията на женската раса, или – Sie liebt Sperma und Natursekt, както би казал поета. Толкова усилия, за толкова по-противна титла. Сериозно няма по-тъпа награда от таз. Апотеоз, на предизвикано от Бог знае какво съчетание на убито самочувствие и смачкана мутра. Самоомраза…

Вековната злоба на дроба!

И тя, някак си горда от постигнатото. От титлата – кифла номер едно! Дори блясъка в очите й говори – най-накрая! Справих се! Аз успях! Представете си тази радост– като на Фидосова току що покорила Еверест без кислород. Опиянение!

Днес си кифла номер едно, дете на прехода, утре ще бъдеш нищо.

За да се бориш пак и отново пред някой за същото тъпо название. Да събираш поредните неща, които те нараняват и оставят накрая. Щото те остават само тия – нараняващите. Усмивките, милите изрази, нежността – това нe вирее. Остава лошото. Както една бивша намина да ме цитира – как ме е било гнус да навра език в гърлото на тва (нали, не че съм груб, ама си беше истина. Плюс това определено имаше лош дъх, нещо което не разбра, но мен ме тревожеше постоянно).

Постижения… И си наясно с цялата програма, която следваш, и то дявол знае от кога. Наясно си, че пак някой ще си тръгне от теб. Даже обвиняваш напускащите за липса на издръжливост. Пичове – лабави сте! Сериозно! Боже, колко хубави неща са я изоставили и колко самота е нахлула в това нежно женско лице… Бих й съчувствал, ако не ме болеше ръката. Ако мога да цитирам вълнението си с една снимка, на един колега – > Цък 

Това остава – неудовлетворение. Като да правиш секс сам със себе си и да споделиш на някой изживяното. Може би толкова са възможностите. Може би наистина няма свобода. Има само злоба и куп защитни реакции, дет ще изсипеш на мен – щот съм мъж. Самозаклеймявайки, унищожавайки и оправдавайки се с думите:

Не съм майка Тереза!

 

Майка е достатъчно!

 

 

Следва

 

ПС

За въпроси или забележки: kifli@forumat-bg.com

Мейлът е съвсем реален!

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.