Loading...
Парламентарното единство за ръст на МРЗ по автоматично правило от 50% от средната брутна заплата е голяма глупост. След 2000 г. почти във всички страни от ОИСР (дори във Франция) това съотношение намалява, в страните като България то е под 40%, в ЕС и съседните страни – около 40%, а в съседните често дори се свива.
Като част от медианната заплата (или „централната средна“, която е по-точен показател) МРЗ у нас и в момента е близо до средната.
Бюджетният разход за служещите на МРЗ ще стане 420 млн. лв. за 2023 г. (около 0.25% от БВП, 350 хил. души с такова заплащане). Около 80 лв. от увеличението ще се връщат обратно в държавния бюджет.
Но по-важният ефект е, че повечето такси за държавни (включително съдебни) „услуги“ ще се увеличат с около 15%, тъй като се определят спрямо МРЗ).
Независимо какво решават парламентът и правителството, МРЗ се плаща от някой друг – от всички данъкоплатци за споменатите държавни и общински служители, от работодателите – за два пъти повече хора от тях.
Разходите за труд се увеличават от януари до септември 2022 г. с около 14%. Работодателите и тези при тях с договорено заплащане около МРЗ имат всички стимули да не отчитат всички доходи от заплата.
За 860 хил. души, които работят за себе си и за последните пет години са с ръст на доходите десет пъти по-нисък от този на държавните служители, а и изобщо са с най-нисък ръст на доходите от 2006 г. насам, няма как да се покачи заплащането вследствие на по-високата МРЗ.
Повечето от тези сметки тук са по памет и на коляно. Много е странно, че народните представители в такова показателно мнозинство не са ги направили.
Текстът е публикуван в Икономически живот
