Loading...
Внимателно разгледайте тези данни за ръста на потреблението на електроенергия, като тенденция, защото у нас разни десктоп юнаци, свързани с нетни нулеви емисии, доказват на индустрията, че няма проблем със затварянето на генериращи мощности на въглища, без да дават аргументи, които да почиват на доказани в практиката работа и опит.
Първо, потреблението в публичната сфера у нас ще расте, поне до средните нива за ЕС – примерно ако посетите Западна Европа и видите нивото на осветеност само на градовете, улици, магистрали им ще видите че сме много, много назад. Да, паралелно се развива и енергоефективността, и в тези динамични съотношения не прозира, както сега се залага, еднозначна низходяща тенденция на потребление. Десктоп специалистите имат нужда от понижаващо се потребление за да докажат, че няма проблем с енергийните ни баланси след 2030. Да, ама не. Няма проблем да продължават с десктопа, но когато става реч за енергийна сигурност на нацията е добре да приберат малко претенциите си за непогрешимост.
2. У нас еластичността на енергопотреблението е много ниска, тъй като природния газ не е достъпен като алтернатива за битово потребление, с което да се опитоми ръста на електропотребление. Идеята, че с ВЕИ може да заместите отопление през зимата или охлаждане през лятото е точно това – десктоп халюцинации.
3. „Юнаците“, които упорито насаждат, че в мините на Марица Изток може да направим гигаватове от соларни мощности – което действително е възможно ,пропускат дребния факт, че колкото повече са мощностите от прекъсваема енергия, толкова по-голяма нужда има от балансирането и. А тези балансиращи мощности дали работят два часа, или два дни или два месеца – те имат фиксирани разходи, и тези разходи се пренася като системни върху цялата верига на стойност на електроенергията. Така, че ура ентусиазма, че соларните инсталации произвеждат най-евтината енергия е вярно само на ниво индивидуална себестойност, не системни разходи.
Последно, това може да продължи с още аргументи, един от уроците на КОВИД кризата бе, че ЕС не може да разчита да изнесе енергоинтензивните и мръсни производства в Китай и да разчита, че той ще достави всичко необходимо – особено метали, химикали, и т.н.. Ще замърсява, а пък ЕС ще отчита изпълнени климатични цели /в най-добрия случай това е лицемерие/, следователно, все повече производства /това което се нарича реиндустриализация/ ще се връщат към ЕС.
Вчера изтече новина – една от най-големите енергийни компании в света ще преразгледа плановете си за ускорен преход към нетните нули, след като е регистрирала невиждана печалба за 2022 година от 28 милиарда долара.
То е ясно, че колкото повече пазарът доказва несъстоятелността на десктоп политически енергостратегии, толкова повече ще трябва да расте размерът на субсидиите, с които да компенсират дефицитите на пазарна логика. Но накрая пазарът винаги побеждава.
