Loading...
Преди време имаше заглавия как миналата година ВЕИ са спасили ЕС от високите цени, включително и в България, и са предотвратили енергийна криза. Днешният доклад на ACER разказва малко по-различна история – https://acer.europa.eu/…/Electricity_MMR_2022-Key…
Ще обърна внимание само на някои ключови, според мен, развития от последните две години, които би трябвало да ни накарат да се замислим малко по-дълбоко от познатите клишета по темата.
-Производството на ел. енергия от слънце и вятър неминуемо расте и помага за облекчаване на напрежението на пазарите. Няма как да се отрече техният принос.
-Същевременно производството от ВЕЦ намалява на фона на увеличение на инсталираните мощности. Същото наблюдаваме през 2021 г. с производството от вятър – повече мощности и по-ниска генерация.
-Горните две точки могат да се обобщят, силно опростено, по следния начин – ВЕИ помагат, но излагат системата на неконтролируеми фактори. Не че това не може да се случи при останалите централи – замръзване на въглища и газ, аварии по трасета на доставки, аварии в ядрени централи и т.н. – но те са свързани с различна вероятност, различни рискове и би трябвало да се управляват и да се „застраховаме“ срещу тях по различен начин. Не е въпрос просто да заменим мощността на един ТЕЦ с еквивалентна мощност от слънце, вятър и вода; трябват и още стъпки.
-Докато производството на ел. енергия от ВЕИ е почти константно в периода 2020-2021 г., това от изкопаеми горива се увеличава през последните две години на фона на намаление на инсталираните мощности. С други думи, може да се увеличи/намали нещо, което е там; последните две години трябва да са ни обеца на ухото.
-Капацитетният фактор на газовите централи се увеличава въпреки високите цени, но остава под нивата си от кризисната 2020 г. Капацитетният фактор на въглищните централи се увеличава за втора поредна година и надминава 45%, което го връща до нивата му от 2018 г. Това показва, че енергийната система (това излиза извън сектор „Електроенергетика“) все още се нуждае от въглищни централи, ако не искаме да останем без ток. Това заключение е условно, защото зависи как се развива секторът, но има няколко хипотези, в които то е абсолютно валидно и не зависи от рентабилността на централите.
-Горната тенденция може лесно да се обясни с това, че енергетиката традиционно работи с конвенционални мощности и сме свикнали да решаваме проблеми, които са присъщи точно на тях. В момента обаче правим преход към друга енергетика, която не просто се стреми към намаляване на емисиите, но и разчита на децентрализирано производство, енергийни спестявания, производство за собствени нужди, потребители, които същевременно произвеждат и връщат обратно към мрежата, електрификация на различни процеси и т.н. Всичко това е свързано с нови рискове, които не могат да се управляват по стария начин, т.е. новите проблеми изискват нови решения.
