Наскоро в Парламента се проведе изслушване на министъра на енергетиката Румен Радев, като темата бе състоянието на най-уникалното по рода си съоръжение в Европа и третото в света, намиращото се в страната ни ПАВЕЦ „Чаира“. Това е най-голямата подземна водна централа в Европа. Другите две подобни съоръжения са в Япония.
Самият ПАВЕЦ се намира под язовир Белемекен, който е и основният енергоизточник на вода с основен изравнител язовир Чаира. Централата е с четири хидроагрегата. Общата им мощност е 864 MWh в генераторен режим (когато се произвежда ел. Енергия), докато в помпен режим (когато консумира ел. Енергия) тя е с мощност 788 MWh. В исторически план въвеждането на централата в енергийната ни система се е случило на два етапа. През 1995г. са пуснати в експлоатация хидроагрегати №1 и №2. През 1999г. са пуснати другите два агрегата №3 и №4. Самата централа е проектирана не за производство на електроенергия, а за заместваща мощност, видно дори от параметрите й на генериране и консумация на електроенергия, т.е. тя е построена за оптимизиране на базовите енергийни мощности на страната ни – АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ-овете. Нейната основна функция е да внесе гъвкавост в енергийната ни система, като при аварийно отпадане на някоя от големите ни енергийни мощности да внася своя балансиращ ефект. Именно за това, като инвестиционен проект, построяването на ПАВЕЦ-а е категоризиран като нулев проект.
По своята същност това е първият света високонапорен ПАВЕЦ, с височина на изпомпване на водата над 700 метра. В света има общо три такива централи с едностъпални обратими турбини.
Текущата рехабилитация на ПАВЕЦ се извършва по договор от 2019г. между НЕК и консорциум АБВ Воид хидро. Рехабилитацията обхваща 4 етапа.
Етап 1 – рехабилитацията на хидроагрегат №4, а последващите етапи са съответно за агрегати три, две и едно. Факт е, че рехабилитация на ПАВЕЦ Чаира не е извършвана от изграждането на централата, като това дефакто е първата рехабилитация на системите за контрол и управление. Същото се отнася и за част от основните турбинни компоненти.
През 2013г., производителят на оборудването „Тошиба“ е направил обследване на централата и е издал препоръки за рехабилитацията й. Такава обаче не се е случила. През следващите години централата е подложена на тежки режими на работа с най-динамичните натоварвания, поради навлизането на много нови ВЕИ мощности. Това не остава без последствия и сега „берем плодовете“ на тези безобразия.
Според първоначалните указания на Тошиба, за да се гарантира надеждната работа на централата, рехабилитация трябва да се извършва на всеки 12 години от пускането й. Първият цикъл основни ремонти е трябвало да се извърши до 2012-2013г., но това не е направено.
Най-сериозната авария се случва на 22 март 2022 г., при инцидента с хидроагрегат №4. Аварията е станала в процеса на провеждане на функционалните изпитания на хидроагрегата в генераторен режим със 75% натоварване. След инцидента са регистрирани пукнатини в статичната част на статорните колони. Всички по-нататъшни тестове са спрени до установяване на причините за аварията и намиране на конкретно решение за възстановяване на машината.
В момента ДАНС извършва проверка за установяване на причините за аварията в ПАВЕЦ „Чаира“.
В пленарната зала, най-активна с въпросите си естествено беше опозицията от Възраждане, Има такъв народ и БСП за България, докато представителите на ГЕРБ и ДПС запазиха гробно мълчание, а от Продължаваме промяната-ДА България играеха по-скоро ролята на защитник на текущите си НЕкоалиционни партньори.
Въпросите им също бяха като от статисти, като как и по каква процедура е избран изпълнителя за рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ и как се изпълнява контролът по изпълнението й?
Нямаше пряк отговор на този въпрос, но министърът разясни, че текущата рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ се извършва по договор от 2019г. между НЕК и консорциум АБВ Воид хидро. След проверката от страна на Тошиба през 2013г. се подготвя процедура, по която да се извърши ремонта. Договорът се финансира частично със средства по грантовото споразумение в рамките на международен фонд Козлодуй (грантово споразумение 49Б). Освен това има и допълнително финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. Стойността на договора е 18.016 млн. евро, като той е изцяло по правилата на ЕБВР и всяко изменение по договора става след одобрение на банката.
На всеки 6 месеца се извършва мониторингова среща, на която се отчита всеки етап и всяка дейност по рехабилитацията, като това отчитане става пред всички представители на международен фонд Козлодуй. Именно на база тези 6-месечни отчети в момента се извършва разследване от ДАНС на причините, довели до аварията. Според министъра, именно текущото разследване пречи за изнасянето на повече подробности по темата. Отделно, има проверки, извършвани в момента и от специално звено към НЕК, и от Министерството на енергетиката.
Според друго изказване на опозицията, в медийното пространство съществува оскъдна публична информация. От НЕК е наложено сериозно информационно затъмнение. До момента единствено служебният кабинет е коментирал аварията в ПАВЕЦ-а, като вероятната според тях причина за аварията е умора на материала. По данни на експерти обаче, при правилна употреба, умора на метала може да се получи евентуално след 50-60 години. При положение, че централата е на 20-30 години, появата на тази умора едновременно и в четирите хидрогенератора, при това след изпълнена 3-годишна ремонтна програма, засега не е изяснена.
Ремонтът през 2019г. започва с хидроагрегат №4, но не защото му е ред, а защото е започнал да проявява дефекти.
След инцидента от 2022г. започват преговори с консорциума, застрахователя, ЕБВР, българските академични общности, инженерни компании, световно известни консултантски компании, технологични лидери, Тошиба, Дженерал Електрик, Андриц. Разбира се, задачата е да се открие същинската причина за инцидента, поискана от застрахователя. Прието е това да бъде извършено от трета независима страна с доказана експертиза. Такива са срещите с Афри- Германия, Трактър Германия, Фитнер Германия, които са експерти в областта и най-вече с компетентност за определяне на причините на възникването на подобни аварии. Всички тези фирми, единодушно са били одобрени от ЕБВР.
Всички експерти без изключение заявяват, че не са се сблъсквали с подобни аварии и изразяват мнение, че авария от подобен мащаб е безпрецедентна.
На 14 март 2023г. официално се възлага на АФ консулт /Афри Швейцария/ да извърши този първоначален анализ. В обхвата на заданието, освен да бъде извършена проверка на дейностите на място е включено и съставянето на компютърен симулационен модел на всички процеси при вземане на проби от метала за изследване в лабораторни условия.
• От представения (вчера, 30 ноември, б.р.) пред депутатите доклад става ясно, че швейцарското дружество е извършило анализ и проверка на дейностите по време на експлоатацията и рехабилитацията на съоръженията в централата, компютърно моделиране на процесите и изследване на проби от метала в германска лаборатория.
Докладът посочва силна амортизация на ключови съоръжения от хидроагрегата, като подчертава че повредите са нетипични за подобен тип съоръжения в световната практика. Като основни причини за настъпилата авария се посочват оригиналния дизайн на турбината (За времето си (осемдесетте години на 20 в.) това е бил оптимален дизайн на турбината за т.нар. нулев (пилотен) проект на високонапорна ПАВЕЦ. С последващото развитие на технологиите се появяват по-добри технически решения), който създава високи локални напрежения, и кавитация (частично повърхностно разрушаване на метала), които водят до натрупване на умора в материала. Кумулативното въздействие на горните фактори е довело до настъпването на инцидента.*
Според създадената пътна карта за действие, прогнозният ремонт на хидроагрегати 2 и 3 е с планиран срок 12 месеца за всеки от тях, като поради техническите специфики на централата, ремонтът трябва да се извършва поетапно. Ремонтът на ХА2 ще започне в началото на 2024 г.
За възстановяването на ХА1, който е спрян превантивно поради установени повреди на турбинното оборудване още преди започването на рехабилитацията, се водят интензивни преговори с оригиналния производител. ХА4 изисква подмяна на цялата турбина и възстановяването ще отнеме повече време – приблизително 36 месеца от подписването на договор с избран изпълнител. Към настоящия момент се финализира тръжна документация за избор на изпълнител.
За хидроагрегат №3 е взето решение да се направи допълнителен анализ от ТУ-София, тъй като там са се извършвали рехабилитации, но не и монтаж. Изготвеният от тях виртуален прототип под формата на компютърен симулационен модел за механичните влияния и работните натоварвания върху елементите от спиралната камера като цяло обобщават, че се създават условия в статорните колони, които са над допустимите за метала, и това е, което води до въпросната нискоциклова умора на метала.
Според същите експерти, турбината на хидроагрегат №3 ще може да работи още 1.5-3 години – кратък период на работа, който е изключително смущаващ. На всичкото отгоре, това ще зависи и от циклите на натоварване и при положение, че не се отчитат неизбежните аварийните изключвания, които понякога са наложителни и по същество представляват много тежки режими на работа. Всичко това, още веднъж показва, че това съоръжение не е проектирано с цел да бъде първият динамичен маломощностен буфер на включване и изключване, според режима на работа на ВЕИ централите.
Според Йордан Тодоров от групата на Възраждане, за всички депутати ще бъде най-добре да бъдат обстойно запознати в зала с обобщените резултати от докладите от текущите разследвания, или поне да бъдат представени на членовете на Енергийната комисия, които да могат да се запознаят детайлно с тях. Въпросът тук е резонен, тъй като ако тези доклади бъдат разгледани в зала, те биха станали достояние и на обществото, докато ако останат скрити в деловодството, както искат представителите на ГЕРБ (мнение, навеждащо на тази мисъл от зам. председателката им), съдържанието им ще остане за пореден път скрито, а оттам и причините довели до колапса в ПАВЕЦ „Чаира“.
От БСП за България се поинтересуваха кога ще бъдат отстранени проблемите по ПАВЕЦ „Чаира“. Според тях друг важен въпрос е в какъв вид ще се проведе ремонтът – „цялостен ремонт, изцяло подмяна на оборудването ли ще има, колко ще струва и не на последно място, кой е виновен за авариите в ПАВЕЦ-а и има ли въобще виновни“.
На този въпрос министърът на енергетиката внесе малко повече конкретика, относно това, което предстои по отношение на отделните агрегати.
За хидроагрегат № 1 е взето категорично решение да бъде спрян, докато не станат ясни причините за авариите и по другите агрегати.
Към момента специалисти от Тошиба са направили обследване само за хидроагрегат № 1. Те са предложили само обвързваща оферта, която трябва да бъде свързана и със сключването на договор за извършването на необходимите рехабилитационни дейности по отношение на Хидроагрегат №1. Държат да го направят самостоятелно, извън договора с консорциума „АББ Войт“, за да е сигурно, че технологичното решение, което те предлагат ще реши проблемите на хидроагрегат № 1. Според тях, проблемите в този агрегат са свързани с наличието на пукнатини в статорните колони, а не, както се изнася в медиите – в ротационните елементи, в частта на електрокомпонентите или системите за управление. От фирмата са склонни да дадат гаранция за качество на рехабилитационните си дейности и последващо натоварване на този агрегат, но те вече не могат да дадат гаранция за безпроблемна дейност на съоръжението повече от 3-5 години.
Министърът разясни, че разговорите с Тошиба са стартирали за първи път едва през месец юни 2023г. Засега остава скрит отговорът защо преговорите по рехабилитация на са стартирали още през 2012-2013г. когато от компанията са направили първия си анализ и са препоръчали да бъде извършена рехабилитация на агрегатите?
Преговорите с Тошиба за хидроагрегат № 2 са в по-напреднал стадий. Относно тях, компанията вече има изготвено техническо решение, което трябва да бъде верифицирано от „Афри“ и може би ще бъде факт в края на седмицата. Тук вече, от компанията се ангажират със срок – до 31 декември 2024 г. да бъде пуснат хидроагрегат № 2. Самото решение включва отнемане на материала – изпиляване, намаляване на дебелините на статорните колони на хидроагрегата. Ако решението се окаже удачно и успешно, то същия подход ще бъде приложен и при хидроагрегат № 3, при който по-голямата част от рехабилитацията по електрическите и контролните системи е вече завършен. Именно това дава увереност, че при успех на техническото решение е възможно пускането на хидроагрегат №3 през 2025г.
Най-тежко е положението в хидроагрегат №4. При аварията, освен всичко друго, е увредено и оборудването. За пускането на този агрегат са необходими поръчката, производството и доставката на ново оборудване, които отнемат доста време.
Колко ще ни струва пускането на ПАВЕЦ Чаира в работещ режим?
Въпреки, че няма конкретни договори с цени, по бюджетни разчети на екипите на Министерството на енергетиката, НЕК и БЕХ са заложени около 12 млн. лв. за отремонтирането на хидроагрегат №1. По отношение на хидроагрегати №2 и №3 са отделени съответно 9.6 млн. лв. и 10.4 лева. Най-много средства, близо 47 млн. лв. са предвидени за хидроагрегат №4. Така, общият заложен бюджет за пускането на ПАВЕЦ „Чаира“ е 79 млн. лв.
Вече са проведени разговори с Министерството на финансите, но повече за подкрепа в начинанието, отколкото за финансов ресурс, тъй като от МЕ смятат, че енергетиката ни е в състояние да се самофинансира, но може да бъде необходима подкрепа основно за потенциално издадени държавни гаранции, за да може при заемен ресурс да се постигне по-добро лихвено ниво.
От групата на Възраждане остро поставиха въпроса, че освен умора на метала, като причина за аварията в Хидрогенератор №4 през март 2022г. би могла да бъде алгоритъмът за дистанционно управление на технологичните процеси, ако той не е бил написан правилно и всъщност коя е фирмата, написала този софтуер. Въпросът им към министъра е с предположение, че това е подизпълнител на „АББ Войт“ и работи ли се по хипотезата за виновност на този подизпълнител? Какви клаузи съдържат подписаните договори? Носи ли фирмата изпълнител финансова или друга отговорност и до какъв размер?
Като допълнителен въпрос бе изискано становище, че след като е била направена профилактика и въпреки това е възникнала авария, ще бъде ли заплащано на фирмата изпълнител на профилактиката. Още повече, че ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“ се финансира от неядрения прозорец на фонд „Козлодуй“ и крайният срок за ремонта е 2023г., възможно ли е този срок да бъде удължен до края на 2024г. Всеизвестно е, че в края на всяка година се провежда Асамблея на донорите на фонд „Козлодуй“, на която се разглеждат подобни въпроси. В Асамблеята участва и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Въпросът с отговорността бе отправен по-скоро към министър-председателя Денков. От Възраждане, не без основание, изразиха съмнение, че би се провело разследване на виновните и предвид взаимосвързаностите при сегашното управление те смятат, че този въпрос ще бъде потулен.
Министърът на енергетиката Румен Радев увери депутатите, че въпросът с отговорността на фирмата подизпълнител ще бъде разгледан на ежегодното събитие в края на годината. Малко странно бе изказването му, че не е наясно коя фирма е писала софтуера, управляващ процесите по пускане и спиране на хидроагрегатите в ПАВЕЦ-а. Той допусна, че причините явно са повече от една и далеч не е само умората на материала.
Според него, вероятна причина за аварията би могъл да бъде и начинът, по който се е експлоатирала централата като съоръжение. Според един от анализите на първопричината (Root Cause Analysis) са изведени констатации за наличие на много високи усилия в областта на ръбовете на статорните колони по метода на крайни елементи. В графичен вид се виждат огромни разлики в налягането и усилията в основата на статорните колони, което е проблем. По този начин, еластичната деформация на метала преминава в пластична и именно това е така наречената нискоциклова умора на метала, която е видима на всеки от изходящите ръбове. Именно това са показваните през годините по медиите пукнатини, нарушения и деформации в статорните колони, като е факт, че ги има в осем от десетте статорни колони, което е твърде сериозна авария.
Друго засега налично доказателство за по-голямо от необходимото натоварване на агрегатите е „факторът на натоварване“, който според ASME (The American Society of Mechanical Engineers) трябва да е със стойност под единица. Този фактор обаче е 3.9 или четири пъти по-висок от този, който обичайно е допустим за такъв график и за такъв режим на работа.
Причините за състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“ са много, иначе казано основната причина е „комплексна“. Зад тази комплексност обаче биха могли да се прикриват какви ли не нередности.
От последните съществени въпроси, зададени отново от опозицията, бяха тези в какъв срок, ако има такъв, може да бъде пуснат Хидроагрегат №4 и кои от предстоящите рехабилитационни процедури ще бъдат извършвани от консорциума и кои от „Тошиба“, графиците на работа на хидроагрегатите, които ще се командват от диспечерските центрове на ЕСО и Министерството на енергетиката, съгласувани ли са с експертите на Тошиба и задължителни ли са за тях, въпросът за бързо приключване на ремонтите, особено належащ поради интензивното въвеждане на експлоатация на ВЕИ, възможността за безаварийна работа на хидроагрегатите в режим на многократно спиране и пускане както в помпен, така и в генераторен режим и в тази връзка, какви са изискванията и критериите на централно диспечерско управление в това отношение и има ли такива? Съгласувани ли са също те с главния изпълнител?
Според министъра, всички експерти са на мнение, че основната причина за бързото износване и след това авариране на съоръженията са много тежките и недопустими режими на работа на турбините. От друга страна с експлоатацията на все по-големи и многобройни генериращи мощности от ВЕИ такива тежки режими на ПАВЕЦ ще са ежедневие оттук нататък.
Явно министърът не можеше да даде отговор, дали от Тошиба ще гарантират безпроблемна работа при завишен режим на експлоатация, тъй като самите процедури по рехабилитация са в междинен етап и извършването на всяка последваща зависи от резултатите на предходната. Със сигурност обаче отказа да гарантира адекватни действия от страна на Централното диспечерско управление (ЦДУ) за в бъдеще, описвайки го като „предизвикателство“, имайки предвид начина им на работа в годините между 2016-2019г., не бе уверен, че ЦДУ ще спазва протоколите, така че да няма последващи проблеми.
От управляващите, през депутат от ПП, типично по кагебейски подпъхнаха тезата, че проблемите може да са предизвикани както при експлоатацията, така при проектирането на самия ПАВЕЦ, или по време на рехабилитацията. Защитавайки „нищоправенето“ от последните 12 години, той подхвърли предположението, че именно защото не се е правело нищо, сега изниква важният въпрос къде е причината. Естествено, бяха омаловажени както изслушването, така и идеята за повдигане на завесата по темата. Дори въпросите на опозицията не били сериозни, макар че и дума „не обели“ какви всъщност са били сериозните въпроси, тъй като през цялото време на изслушването мълча, но накрая взе думата да обобщи всичко „от по-висша инстанция“. Явно прозираше, че изпирането на имиджа на ГЕРБ и ДПС и по този въпрос продължава с пълна сила и с „нови препарати“.
И в обобщение на цялостното изслушване
Състояние: Имаме четири неработещи хидрогенератора, единият от които – съвсем потрошен.
Възможни причини за състоянието на ПАВЕЦ „ЧАИРА“:
• Липсата на какъвто и да е ремонт и рехабилитация в продължение на близо 24 години. По спецификации на производителя Тошиба е трябвало, те да започнат на 12-тата година от експлоатационния период.
• Изключително тежки и недопустими режими на работа на всички турбини. Това е най-вероятната причина за появата на умора в метала на статорните колони.
• Неправилното проектиране на ПАВЕЦ-а от производителя. Идея хрумнала на някого, само защото производителят е казал навремето, че устойчивостта на метала би издържала при нормална експлоатация 50-60 години, пък те видите ли издържали само 20.
• Неправилно създаден софтуер за управление на тестовите процеси, следствие на което се случва аварията през март 2022г.
• Аз бих добавил, че ако имаш такова уникално в света съоръжение, рехабилитацията му трябва да започне навреме и задължително от фирмата производител, а не от някоя си друга, независимо колко добро име има в съответната област.
Въпроси, които бяха пропуснати, или останаха без отговор, въпреки че са очевидни:
• Защо рехабилитацията не е започнала навреме, преди 12 години.
• Защо рехабилитацията е започнала от хидроагрегат №4, вместо от хидроагрегат №1, каквато е поредността на пускането в експлоатация?
• Защо за рехабилитацията не е потърсен производителят на оборудването, а се е провеждал конкурс за избор друга различна фирма?
• Един от най-очебийните въпроси е защо не се извади на показ реалното натоварване на съоръжението през годините, както и да се направи сравнение между проектните натоварвания и реално случилите се? Пускането на такова съоръжение, независимо дали в помпен или генераторен режим, се извършва по процедури и за това се води дневник. Това би дало отговор на редица въпроси, относно причините за текущото състояние на съоръжението.
• По какъв начин и най-вече защо е избрана друга фирма за извършването на рехабилитационните дейности?
Оптимистичен вариант на това, което би могло да се случи в краткосрочен и средносрочен план:
1. До края на 2024г. да бъде рехабилитиран и пуснат в експлоатация хидроагрегат №2. Рехабилитацията ще бъде извършена от Тошиба. По преценка на МЕ това ще ни струва 9.6 млн. лв.
2. Ако техническото решение за хидроагрегат №2 е успешно, то да бъде приложено и върху хидроагрегат №3, като е възможно той да бъде пуснат в срок през 2025г. По преценка на МЕ това ще ни струва 10.4 млн. лв.
3. Тошиба е поела ангажимент да намери техническо решение на проблемите на хидроагрегат №1, да извърши самата рехабилитация и да дадат гаранция за безпроблемна дейност на съоръжението за повече от 3-5 години. Засега няма конкретна дата за изпълнение, но едва ли това ще се случи преди пускането на другите два хидроагрегата. екипите на Министерството на енергетиката, НЕК и колегите им от БЕХ са заложили около 12 млн. лв.
4. Относно хидроагрегат №4 все още нищо не е ясно, тъй като проблемите по него са най-многобройни. За него за сега са предвидени 49 млн. лв.
Въпросът с отговорността
Според опита ни от последните 15-20 години, в такива случаи виновни няма. Тъй като всичко е информационно затъмнено, като дори създаването на многото и струващи милиони на данъкоплатеца доклади, през годините потъват в нечии чекмеджета, а дойде ли моментът на въпросите се оказва, че всъщност се очаква следващият най-важен доклад (на швейцарската компания, цитиран по-горе). Той обаче както виждаме ни води към 80-те години и оригиналния дизайн на съоръжението, който е бил най-оптималният за онзи период. Тоест причините, довели до настоящия „батак“ още повече се размиват и водят към любимия на „отговорните фактори“ модел – отговорността е комплексна, сиреч никаква.
Така мъглите около последните 20-тина години се сгъстяват още по-сериозно и болезнено контрастират с кристално ясната реалност – имаме в България уникално съоръжение, което ни е особено необходимо в момента, но е счупено и не работи.
P.S.
*Настоящият текст е създаден преди въпросното заседание на парламентарната енергийна комисия, като огласеното от нея заслужава кратък коментар:
„Вчера, на изнесено заседание в ПАВЕЦ-а, далеч от хорските очи и уши, бе закарана цялата комисия по енергетика, за да бъдат „изпрани“ едни хора за едни злоупотреби.
Видно от резултатите на швейцарската AF-Consult Switzerland AG, причините за колапса в хидрогенераторите „са оригиналния дизайн на турбината, който създавал високи локални напрежения, и кавитация“. Това обаче е половината истина. Може би онази, за която е платено на тази фирма.
Всеки що годе технически грамотен човек знае, че при подобно съоръжение няма как да бъдат избегнати високите локални напрежения. Също така е известно, че няма как да бъде избегнат и процесът на кавитация при всички „хидро“ съоръжения от подобен ранг, който процес рано или късно настъпва.
Фирмата обаче и дума не обелва, че комулативното натрупване на тези процеси са следствие на „изключително тежки и недопустими режими на работа на всички турбини“.
Иначе казано, централата е използвана за производство на електроенергия по нечия заповед, вместо да бъде заместваща мощност, както е проектирана.“
Текстът е публикуван в Икономически живот