Loading...
От известно време наблюдавам заформянето на нова анти-минна буря в близост до София. Не смятах да го коментирам, защото отдавна ми е писнало. Няколко души обаче ме питаха, а след като получих доста дълго писмо от някакво момиче в района реших, че трябва да взема отношение. Не съм запознат с проекта, така че прегледах набързо описанието му на сайта на Velocity Minerals – то потвърждава мнението ми.
Цитирам откъси писмото като се опитвам да отговоря на всеки въпрос и множеството допускания.
„Нека обясня: в града, в който живея и съм израснала (гр. Божурище) в момента и по-конкретно в с. Златуша, което е към общината има залежи на злато. Това се знае от много хора, от преди години – установено е, сондирано и запечатано…„
Залежи на злато има къде ли не из страната. Някога са правени проучвания, които са показали потенциал, но очевидно не достатъчно, за да се продължи напред. Това само по себе си нищо не значи – няма доказани запаси, значи от добивна гледна точка засега няма нищо. По никакъв начин не бива да се възприема като „Едно време са се отказали да го добиват.“
„Сега обаче след придобиване на компании.. и редица други обстоятелства, като по-нова техника, която може да копае на още по-дълбоко – можете да ги прочетете в интернет, няма да навлизам в подробности, за да се фокусирам върху основното – проектът е възобновен и желанието това село да се превърне в мина по-голямо от всякога!„
Да, новата техника дава възможност за много по-детайлни и по-дълбоки проучвания. Желание „това село да се превърне в мина“ обаче едва ли някой има. Просто няма как да стане. Освен това като гледам геоложката карта и очакванията на инвеститора, съществени запаси се очакват на дълбочина под 500 м., което означава, че е много вероятно да става въпрос за подземен добив. Разбира се, това ще се знае със сигурност след проучванията. Засега просто спекулираме.
„Както предполагате, не искам да живея, камо ли родителите ми и децата ми – дишайки мръсен въздух и пиейки отровна вода (защото дълбочината, на която ще се извърши сондажът ще засегна питейната вода).„
Никой не иска да живее в такива условия, включително геолозите и миньорите, които биха извършвали проучванията и самия добив. „Мръсен въздух и отровна вода“ са ваши допускания. Препоръчвам да идете в Челопеч или Крумовград, за да видите колко отровни са въздухът и водата. Планираните проучвателни сондажи са дълбоки и стандартни – няма как да засегнат водоизточник, защото няма с какво да замърсят водата.
„Знам, че ще придобиват златото по химичен път, а за природата в това селце дори не знам какво да кажа, просто всичко случващо се е голяма катастрофа за мен.„
Няма как да знаете как точно ще се добива метала. Първо, все още не е ясно колко злато и колко мед има в рудата, какъв е съставът й и коя технология за извличане на металите ще бъде избрана. В находищата с подобна геология – Елаците, Асарел, Челопеч – металите се извличат само с флотация, тоест по физичен, а не по химичен метод. За природата изобщо няма защо да се притеснявате, защото нямаме никаква представа къде точно ще бъде локализирано находището, дали ще бъде открит добив, дали ще има голямо хвостохранилище… Правите прибързани заключения.
„Интересува ме какви са рисковете? Вярвате ли, че регулациите и начина на добиване на злато в ЕС ще се приложи по същия начин и в България? Имате ли представа дали в Челопеч и Крумовград водата и въздуха са замърсени (изследвани от независима компания)?„
Рискове от проучвателната дейност практически няма. Единственият риск е да продължим да НЕ знаем какво имаме в земята в България. Напомням, че това е държавна собственост, тоест богатството на нацията ни.
Европейските регулации за добив на ЕС се прилагат изключително стриктно в България – особено, когато става въпрос за чужд инвеститор. Колегите от държавните институции си вършат работата навсякъде, където няма политически чадър. Ако този инвеститор имаше такъв, отдавна щеше да е започнал сондажи без вие да можете да гъкнете.
Челопеч (подземна мина) е на 1 час път от София – просто идете, вижте и питайте хората как живеят. Крумовград (открита мина) е малко по-далеч, но си струва да се посети и като туристическа дестинация. И двата рудника са уникални за Европа. Препоръчвам да влезете и в двата рудника в дните на отворените врати.
„Запозната съм, че в Трън преди години са успели да спрат златодобива по земите си – какъв е бил основният фактор, оказал влияние върху този развой на събитията и дали повече са спечелили или загубили в случая.„
Основният фактор беше, че местните феодали не искаха голям инвеститор, който: а) да привлече вниманието на НАП, полицията и всякакви институции към района (нали се сещате кой беше големият бизнес по граница по време на мигрантската криза?); б) да дава 5 пъти по-високи заплати и да им вземе евтината работна ръка, която сега гледа картофи или сече дървесина на минимална заплата. Софийските виладжии пък не искаха някой да им разваля рахатлъка – на тях работни места не им трябват.
Дали Трън повече е спечелил или загубил лесно може да се разбере – сравнете развитието на базови индикатори на община Трън с Крумовград или Брезник (там мината вече е пред откриване). Можете да започнете със средната брутна работна заплата… Ето линк към статистиката на ИПИ: https://265obshtini.bg/
Накрая предупреждавам:
Ако наистина се заемете да разберете как живеят и работят хората и какво е състоянието на околната среда в Челопеч или Крумовград, има опасност да кандидатствате за работа в Дънди Прешъс Металс или Велосити Минералс!
Снимки:
Община Челопеч / Община Крумовград
