Loading...
Цената на медта се завърна към исторически високи стойности – вече стабилно над $10,000 на тон ($4.65/lbs). Търсенето главоломно расте на крилете на ръста на потреблението в развиващите се страни и тоталната електрификация. Добивът обаче стагнира.
Минните компании продължават да се мотаят – предпочитат да растат чрез придобивки, вместо чрез търсене, проучване и разработване на нови находища. Защо?
Поглед върху втората графика – изменението на цената на медта, измерена в злато – дава възможен отговор на въпроса. Медта всъщност е силно поевтиняла спрямо златото. Цената й трябва да скочи поне двойно – над $20,000 на тон, за да стане тя относително по-интересна за минния бизнес. Такава цена буквално би забила спирачките на бързата електрификация, където медта е незаменима.
Медта обаче не е в основата на инфлацията – нефтът е. Ако погледнем цената на нефта в злато, ще видим, че тя е близо до историческо дъно – при $80 на барел (WTI), тя е равна на около 1.1 грама. Ако допуснем връщане към исторически средното съотношение от 2.5-2.6 грама на барел (отпреди ОПЕК и отмяната на златния стандарт), говорим за цена на нефта от $200 на барел.
Това са теоретични постановки, но дават относително добра представа за потенциала на инфлацията при загуба на доверие в долара и връщане на паричната система към историческите й фундаменти – суровините.
Разбира се, нищо от написаното не представлява препоръка за инвестиции.
