Loading...
За първи пример може би ще използвам представянето на разсъжденията на института към КНСБ по повод работните заплати у нас от държавната телевизия в дневните новини („по света и у нас“).
Ето няколко примера, които запомних преди да превключа на Deutsche Welle:
1. „Пазарът на работна сила у нас бавно се възстановявал“. Коментар: а) той не се „възстановява“, а просто изпитва недостиг; б) показателят „безработица“ е най-нисък от 1990 г. насам; в) показателят „заетост“ също има най-високи стойности от тогава; г) ако имат предвид, че се възстановявал след 1987 г. (когато страната влиза във фалит) – благодаря, тогава доходите на „калпак“ са около шест пъти по-ниски и парите са лотарийни билети, защото не знаеш какво кога има в магазините; и д) причината за ниските заплати е политиката на правителството от 1996 г., подкрепено (поне) до края на онази година от КНСБ (т.е. година със среден спад на реалните заплати от 19.5% на месец).
2. МРЗ „изоставала от тази в Люксембург“. Коментар: а) двете страни, пък и никоя друга страна членка, не са тръгнали на състезание от една и съща точка; б) в Люксембург не е имало съветска окупация; в) там не е имало и национализация на частната собственост; г) Люксембург в по-голямата си част от своята история е нещо като офшорна зона и капиталов пазар, финансов център, т.е. неща, срещу които като перспектива за България винаги са се обявявали повечето, ако не всички, политически партии и профсъюзи и д) тази страна никога през ХХ век (за преди това трябва да проверя) не е фалирала по външния правителствен дълг, а България се е изхитрила да бъде световен шампион по държавни фалити, успявайки да фалира за 86 години шест пъти (три от тях със съдействието на организацията, на която КНСБ стана правоприемник, а един – с одобрението на КНСБ за политиката на 1995 и началото на 1996 г.).
3. България „изоставала в нарастването на доходите“, ако се гледали данните по БВП на „калпак“. Коментар: а) виж петте коментара по Пример 2; б) този показател дава друга информация, изчирен и като реален доход и през паритет на покупателната сила увеличението за 18 години е поне два пъти.
Какво, предполагам, биха научили студентите?
– Че за три твърдения лъжите са 12, по четири на твърдение.
– Че вероятно те са по толкова или повече и в последвалите твърдения (няма как да не е станало дума за „изоставането“ на някои области като средни заплати, за това как „правителството“ трябва да се погрижи за ръста на доходите и т.н.).
– Че трябва да се провери каква им е методиката на този институт, но е ясно например че ръстът на доходите не е лошо да се сравнява с този на цените, и тогава ще излезе, че доходите растат два пъти по-бързо от цените (и така е вече двадесет години).
Цена на курса: 1 000 евро на слушател, за членове на ръководства на профсъюзни организации – 2 000 евро, защото е възможно да имат павета в главите, за членове на ръководства на работодателски организации – 1 500 евро, защото често си общуват със синдикати и правителство.
