Loading...
Електронната мъгла изведнъж се напълни с недообмислени мнения по повод на становище на Калин Христов от БНБ за т.нар. „Банков съюз“ и членството на България в него (което, както казва Калин, е по-правилно да стане заедно с влизането в еврозоната).
Калин е прав, по следните няколко принципни съображения:
1. Преди членство в зоната, ресурс за „спасяване“ наистина изглежда недостъпен, което е неговият и, изглежда, на другите централни банки в ЕС, но извън зоната.
2. Фрагментацията „възпитава“ ориентацията на спестителите в банките и търсещите кредит от тях, поради конкуренцията.
3. Понеже има нагласа към „спасяване“, потенциалът за спасяване и фалит на малки играчи в дадена юрисдикция е по-добър в тази ситуация, а не в рамките на банковия съюз, въпреки, че аз съм принципно против „спасяването“ и да съм убеден, че нормален фалит е крайно здравословен и да е основен признак за управление на закона.
4. Международните играчи в юрисдикции като България са добре представени на пазара на банкови услуги, тук дори местният сегмент е най-голям в собствеността на банките, сравнен с Балканите и Централна Европа.
5. Този местен сегмент е хем е по-рисков (което се вижда и от стрес-тестовете), хем е по-лесно надзираван от самата юрисдикция, хем рискът му мотива месните клиенти да избират международния сегмент. Това се видя добре при случая КТБ. Той доказа, че „чуждите“ банки са по-надеждни, а местните работят като еднолични търговци.
6. КТБ е случай на разгръщане на т. нар. „чист политически риск“, т.е. такъв, който се създава от политиците чрез толериране на институцията от изпълнителната власт с помощта и по идея на хора, които имат влияние върху нея. Банковият надзор е надзор върху банките, а не върху действията на политиците. Последните не могат да създадат „привилегии“ на всички играчи, защото това не са привилегии. Иначе казано: превземането на надзора е възможно от една или няколко сравнително малки банки с помощта само на политиците, но този сегмент по необходимост, по микроикономическа логика остава изолиран.
7. Превземането на надзора, местния, не може да стане от международни банки, поради простата причина, че техните управители не могат „да пият чай“ с управителя на централната банка на дадената юрисдикция или членовете на надзора. Тогава тези международните управители, ще събудят подозрението на акционерите и ме народния надзор, който той тъй или иначе наблюдава.
8. Но международният надзор и ЕЦБ могат да „пият чай“ с други важни институции другаде, което е очевидно в случая със спасяването на кредиторите на гръцките правителства.
9. При членство в банковия съюз (надзор) преди такова в зоната, се създава настроение на free riding, безотговорно поведение на бани и клиенти (заради очакването, че някой ще те „спаси“), което всъщност до влизането в зоната не може да стане, но пък има стимул да си пръв на помпата за ликвидност. Т.е. възниква вероятност за обратна селекция.
10. При международния надзор също възникват стимули за free riding: той да симулира наблюдение от далеч, давайки предписания, за които не отговаря. Нещо такова се наблюдава и в момента. Например при оценката на „макроикономическите“ дисбаланси.
11. В случая с КТБ, като аргумент против възгледа на Калин, вниманието се насочва само към надзора на БНБ. По понятни причини бива пропускана ролята на главния прокурор (все пак той действа и може да започне и, както изглежда има желание са започва, разследване срещу всеки по собствено политическо или идеологическо усмотрение).
12. Международният надзор не може да направи нищо против такова поведение, т.е. намесването на КТБ казуса в обсъждането няма особен смисъл и е крайно повърхностно като размисъл. Международният надзор само ще засили безотговорността на главния прокурор и политиците тук.
13. Това ще стане от само себе си, не защото някой в тази схема е лош по определение, а защото се добавя нов етаж на надзор и е от полза, рационално е, да му припишеш отговорности, освобождавайки себе си от такива. Публиката и без друго нищо не разбира от тази материя. Ако схемата е по-сложна, тя ще разбира още по-малко.
14. Основните рискове за банките тук са местни и са политически инициативи: идеите за демонтаж на ГПК и връщане към този от 1957, свързаните лица, закона Пеевски-Цонев, за регулиране на цените на банкови услуги, за въвеждането на личен фалит, за привилегии на длъжниците и т.н., и т.н. Те биват представяни най-вече като изисквания на традиция или закони на ЕС, със заблуждаване на избирателите и с безогледно лицемерие.
15. Това става в маса други области – от храните и минералните води до „правото“ на безусловен базов доход и потъпкването на данъчна, фискална, регулаторна и конкуренцията на потребителския пазар, да не говорим за държавните поръчки. Не е ясно защо се смята, че ако в тези сфери безотговорността тържествува, тя няма да се повтори и потрети и в банковата сфера.
• БНБ не харесва идеята за влизане в Банковия съюз преди еврозоната
• ЗАЩО БАНКОВИЯТ СЪЮЗ НЕ Е РАЗУМЕН ВАРИАНТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ИЗВЪН ЕВРОЗОНАТА?
