Loading...
А не европарите сами по себе си да правят икономика
Сериозно окастреният Фонд за справедлив преход ще повдигне през следващите седмици и месеци сериозна тревога за Маришкия басейн. Доколкото разбирам, ще разполагаме с около 1 милиард лева по този инструмент за трансформация на икономиката към Зелената сделка – което си е направо нищо.
Аз, обаче, смятам, че това намаление на парите ще има положителен ефект – изкушението да излеем няколко милиарда в напълно безсмислени и кухи проекти в старозагорско е огромно. По-малкото пари буквално ще принудят политиците да потърсят частните инвеститори, които имат ноу-хау в нисковъглеродните технологии в енергетиката, транспорта, индустрията и екологията. Вместо да градим кух зелен комунизъм в Стара загора и миньорите и обслужващите работници в крайна сметка да останат безработни, сега шансът да направим нещо реално се увеличава. Инвеститори като американските централи Контур Глобъл и AES, собствениците на пловдивското парно EVN, на варненската топлофикация и софийското ВиК Veolia (Veolia Energy) имат както присъствието в България, така и технологиите за производство на ток от газ и водород, изграждането на големи, балансиращи мрежата батерии, усвояването на излишна топлинна енергия от индустриално производство, складирането на въглерод и дори трансформацията му в полезен ресурс, и т.н. Ако България и Брюксел тръгнат по пътя да правят „зелен“ преход само чрез изливането на държавни пари в държавни проекти, то нито ще има преход, нито нещо зелено. А само комунизъм, фалити, прахосване и/или откровени кражби на пари и в крайна сметка изтичане на мозъци и работна ръка към САЩ и Азия. Или ще дадем стимулите на частния сектор да направи нещо смислено по тема екологична индустрия и енергетика, или ЕС ще се превърне в нова Гърция от 2014 година. Само че тоя път няма да има „Тройка“ да я спасява.
Премиерът Борисов се оплака, че няма с кой да преговаря от протестиращите по темата за Зелената сделка. Та се чудя, дори и да съберем Борисов да преговаря с Христо Иванов, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Румен Радев и Йоло Денев, това по какъв начин ще убеди Tesla да направят балансираща мрежата Мегапак батерия за $0.5 млрд, как ще убеди Фолксваген да направят завод до Стара загора за $1.5 млрд., как ще убеди Майкрософт да направят дейта център за $1 милиард до Гълъбово, как ще убеди двете американски централи да вкарат $3 милиарда за водородни турбини, как ще убеди някоя банка да отпусне $1.5 милиарда на фалиралия държавен ТЕЦ за водородни инсталации, как ще убеди Шел Солар да вкарат $1 милиард за фотоволтаици, от които да се прави електролизата за водорода, как ще убеди Veolia Energy да направи инсталации за улавяне на топлината от дейта центъра и вкарването й в заводите, как ще убеди Oxy да направят инсталация за складиране на въглерод в плевенско или пазарджишко за $1 милиард, как ще убеди ABB да направи цялостната електрическа инфраструктура, и т.н. мога да продължа още. Ако премиерът отиде при БСП, при Христо Иванов или Румен Радев по тази тема, те ще му кажат: „да, това е чудесно, ние имаме наши хора за министри и шефове агенции, които ще привлекат тези инвеститори“. Тоест, тук няма място за политически преговори и седенки „по принцип“, а за персонално кадруване на знаещи и можещи хора, които в рамките на година да убедят частния сектор да реализира истинска Зелена сделка в Маришкия басейн. Както и Илияна Цанова (зам-шефа на ЕИФ) каза по БНР – идеята на идващите европейски пари е да мобилизират частни инвестиции по зелената сделка и дигитализацията, а не европарите сами по себе си да правят икономика. Другото е да излеем 200-тина милиона евро за преквалификация на миньори в софтуерни инженери, да се разпилеят 2/3 от парите и пред Брюксел отново да сме „лъжеш Петко, лъжеш – лъжа я!“.
