Loading...
Добивът и транспортирането му обаче водят до емисии на метан, а изгарянето му също води до емисии на СО2
През юни месец цените на природния газ в търговията в САЩ достигнаха рекордно дъно. Това се дължи преди всичко на моментния срив на потреблението, комбиниран с високия добив и слабото търсене за износ. Обаче съвсем не е изненадващо, а просто част от дългосрочна тенденция.
Шистовата революция в САЩ силно увеличи добива и свали цените на газа около 10 пъти от 2006 г. до днес. В комбинация с бързото развитие на технологиите за втечняване, пренос и регазификация, които позволяват газът да се търгува почти като петрола (не само през тръби, а с танкери), това доведе до следните основни ефекти на глобално ниво:
1. Природният газ постепенно измества въглищата като основен източник за производство на електроенергия. Това е най-силно видимо в САЩ и Европа, но настъпва и в други страни.
2. Европа, особено Източна Европа и страни като Турция вече не са толкова силно зависими от Русия като единствен възможен голям доставчик на газ. Това има огромно геополитическо значение за региона.
3. Цените на торовете и много други химикали, които се произвеждат от природен газ, също са много ниски. А това за голяма част от света значи много по-високи добиви и ниски цени на храната.
4. Газът навлиза и завзема все по-голям дял в крайното енергийно потребление в отоплението, индустрията и транспорта. Това автоматично значи много по-ефективно потребление на енергийни ресурси (когато е за сметка на тока) и много по-чист въздух за дишане за хората (когато е за сметка на твърдите горива или нафтата).
5. Централите на природен газ са изключително бързи и ефективни във вдигане и сваляне на мощност, което дава възможност за интеграция на повече енергия от слънце и вятър в електроенергийните системи. Поради това всички политики за стимулиране на ВЕИ всъщност водят и до ръст на потреблението на газ.
6. Поради горните точки, газът е основният двигател на декарбонизацията на енергийното потребление. Добивът и транспортирането му обаче водят до емисии на метан, а изгарянето му също води до емисии на СО2, макар и по-малко от въглищата и петрола. Така, че газът не е идеалното решение за въглеродния баланс.
7. Потреблението на природен газ е толкова голямо и расте толкова бързо, че биогаза няма как да измести значима част от него. Потенциалният ултимативен заместител на газа е водорода (произведен обаче не от газ като днес, а от ток от ВЕИ). Затова и Европейската зелена сделка залага на т.нар. водородна икономика. За съжаление, пред водорода все още стоят много високи технически и икономически бариери, които няма как да бъдат преодолени само със силата на желанието и говоренето за „прекрасен нов свят“.
