Не ми се ще да дигам костите на покойния Дядо Вазов, сътворил символичния образ на българския малък подлец и голям предател – Рачко Пръдлето. Но се изкушавам да цитирам култовия „лаф“ на въпросното Пръдле, че: „Човек за едното красно име живее“. Защото се надявам, че и колегите ми от в. „Галерия“ са верни на тая максима. В противен случай нямаше как да ми турят името под статия, публикувана днес, 10 февруари 2011 г., в тяхното издание – не само без да съм я писала, ами и без да са ме уведомили за начинанието си. А иначе темата без съмнение си струва. В нея иде реч за житие-битието на достойния политик и депутат от левицата Спас Панчев, на което „ФорумЪт“ отдели предостатъчно внимание. Нашите читатели са добре запознати със серията на разследването „Спас“ – как и с колко пари е станал първо зам.военен министър, после и народен избраник, какви са далаверите около близката до сърцето му експертка от Държавната комисия по хазарта Цветелина Костадинова и прокурорските екшъни около фалшивата й диплома за висше образование и прочие, и прочие. За всички останали даваме необходимите линкове:
В тарифата „искам да съм депутат“ сумата е седем цифрена?!
Народни любимци с нежни имена. След „Тъпото” в топкласацията се подреди и „Лакомото”
„Спас и Цвети“* – депутатско-прокурорски трилър с дъх на хазарт и… още нещо…
Момичета са висша употреба – дипломните скандали „Калина” и „Цветелина”
А пък на онези, които са прочели написаното днес във в. „Галерия“ не мога да предложа нищо друго освен личните си извинения за поднесения им от мое име сурогат.