Loading...
Много се възторгнах преди време, когато разбрах, че фермер ще си търси жена.
Викам си – ей това е моето предаване, моето риалити, моите корени. Не, защото си търся фермер, намерила съм си… не фермер, но пък бива, нямам възражения. А защото и аз, като всеки средностатистически българин, съм здраво свързана със земята. Така де – селските ми корени са някъде дълбоко вкопани на някоя нива, макар аз, като всеки трети средностатистически българин, да полагам неистови усилия да ги изтръгна от нивата и да ги заровя в мазето на панелката, на пет минути от метрото.
Но като ги видях онези ми ти ширнали се поля, онези ми ти млади фермерчета с онези ми ти широки рамене, онези ми ти мощни трактори как порят въздуха и напъпилата земя, и направо сърцето ми се разтопи и корените ми още повече се вкопаха в нивата. За секунда пожелах да смъкна 20 години и два подписа от себе си (мило, само за секунда беше, честно) и да възродя българското село. Видях се същинска фермерка, па дори ми и отиваше. Ей така – аз до оня био фермер или пък що не до другия с байсейна, или пък до онзи леко свенливия, който няма начин да ме не носи на ръце през поля и гори та чак до кокошия полог да събираме заедно яйчицата. Романтика и птички, и природа.
Това е – който и каквото обратно да твърди – българинът е здраво свързан с природата.
И е доказано в живия живот. Ето например, вземете мен – един път като бяхме с милото на една био почивка знаете ли как здраво затънах с 10-сантиметровите си токчета, докато сама си берях доматки за салатка? Затънах, ви казвам, като стой та гледай. И милото вика – баш тук ти е мястото… милоо. Ама ме измъкнА.
А може би не трябваше… може би там ми е било мястото. Така си мислех, такава заблуда около фермерството ме гонеше. Идилия, романтика, природа, естественост и изконен традиционен морал. Нъцки, бабо, нъцки!
Ами гледам, цъкам, цъкам, гледам и въздишам – Боже, Боже, що не дойдат кокошките да си приберат вересиите, Боже. И после си крия очите.
Пък дъщеря ми ме репликира – мче, мамо, те кокошките са тук бе, правят масаж на оня, пък той умира от срам, нищо че има плочки. По сценарий. Масажът, не срамът. Срамът, според мен си беше съвсем натурален. За разлика от устните (джуките?) на оная дет се самоопределя като хем умна, хем красива. За мен си е просто руса, ама нейсе. Житейският ми опит ме е научил – щипането на мъжки задник е обратно пропорционално на придърпавне на пола под коленете и равно на лесно прогнозируем шанс за по-здрава мотика и здраво копане.
Сеир да става – нали това е принципът. И на града, и на селото. И любов! Много любов, голяма и мигновена. Щото аз бях забравила как се случват тия неща. Отдавна беше, а и нали съм видна моралистка, хич и не съм си помисляла да залюбвам някого, на когото още пет му висят на… врата. Ма тя любовта не пита, дори не чука (или може би – първо чука… обърках се), влиза директно, почти с взлом и се заявява безапелационно и категорично по 5 или по 3. Пощипва нежно по дупето, надупва се, дори прописуква от кеф, лепвайки обещаваща целувка и избира. Тя, любовта, непознатата масажистка голфърка.
А аз, както ви казах – чакам кокошките, и мотиките, за да си оправя вкуса. Защото надеждата умира последна – е казал народът. А нали всичко е от и за народа.
Ех, що не бяхме немци или поне малко германци!
бележка на автора : не обръщайте фнимание на написаното, то е под въздействие на ценностен дисбаланс, емоционална пренатовареност и дълбоко сбъркана представа за естественост, което се дължи на корена… естествено
