Loading...
Пускам чешмата и оп – Кольо. Тече ли тече и ми намигва. И аз пия, пия, пия и жадна оставам. Ама в хубавия смисъл на думата. Защото народът е казал – жаждата те води в пустинята към оазиса.
В случая – към детската площадка. Жаждата е камилата на детските площадки или нещо подобно. И никакви проблеми!
Пък детето пораснало, тийнейджърче и тропа с токчета :
– Не ща на пързалката, ма мадър, искам в София Ленд, на кулата. И съм жадна, а няма вода. А молът е много далече от блока! Безобразие!
– И София Ленд няма, маме – отговарям назидателно – още по времето на тройната й спряха кранчето. И по-добре. Метрото още не ходи до там. Ама на – Кольо ни е надеждата! И деца за пързалките ще ни направи, вие кат сте инати и не щете.
Детски площадки като слънце – модерни, европейски, днеска една, утре-втора, а вдруги ден бонус – трета. На един дъх да им се радва човек. Кеф ти пързалка от обещания, кеф ти – люлка от сигурност, кеф ти – въртележка от цени. За какво ти е вода? Европейска работа, ви казвам, ама кво разбирате като нито сте немци, нито поне малко германци. Днеска един Кольо, утре друг. Но пързалките, пързалките са вечни!
– Бе аз на тоя Кольо що не му… – обажда се моичкият от банята и хуква долу за бира при оня мизерник, знам го аз.
– Чакай – крещя по стълбите (асансьорът не работи, защото са му откраднали бубината) – нали си домоуправител, свикай общо събрание, обяви етажен референдум, направи допитване!
– Отивам да се обръсна – отсича домоуправителят някъде между втория и партера.
А майка ми изсъсква от фотьойла в ъгъла, почти докарвайки го на баба Селиме от „Дързост в листопада“:
– Ще се обръсне, добре ше се обръсне… та чак ще отреже. А оня Кольо да вземе да ми напълни потребителската кошница за трийсет стотинки иначе защо строихме Хаинбоаз, ми кажете, защо???
Брех да му се незнаят и хората и чудото, бе! – цъкам докато се опитвам да уцеля разделното с бутилката от гроздовата.
Не уцелвам. Поне не разделното. Уцелвам моичкия ама той не забелязва, щото зяпа задника на червенокосата фльорца нейдна от съседния.
Ще го убия!!! Ама в хубавия смисъл на думата… и след като измие чиниите. Аз съм на диета!
– Ква диета, ма Ценке, я кАжи, кАжи – протяга врат Сончето и добавя – аз не че таковата подслушвам ама случайно чух и таковата, не съм интригантка.
– Тая твоята, бе Соньо – културната… Въздържам се… от култура.
Ама в хубавия смисъл на думата.
панелни в(б)ълнувания без претенции за претенции
